Туршия – да, да!

(Last Updated On: 10.06.2021)

Първите неща носят голямо вълнение, а когато ги повторя ~ още повече! Така се случи и с туршията тази късна есен. Малък разговор около естествената ферментация с приятелка – съмишленичка по истинската, вкусна, домашна храна, и колко добра е за здравето през есента и зимата. И ето ги първите два 3-литрови буркани, пълни с градински домашни зеленчуци. Избрах много свежи есенни дарове на фермерския съботен пазар, като заложих на по-нетрадиционен подход за моята първа туршия. Любимият, хрупкав и богат на вит. С карфиол, червено цвекло, което да обагри туршията, зелени доматчета, как без тях, два вида репички (червени и бели). Добавих и тънко нарязан корен от джинджифил да внесе свежест и малко пикантност и обичаната от мен райска ябълка. Хем красива с цвета си, хем мека със сладостта си. За контраст и радост! Така се получи букет от вкусове и цветове, които събрани в едно направиха есенната салата много вълнуваща ~ пъстра и с ярки вкусове. Сто пъти по-вкусна и благодатна от вече „пластмасовите“ домати и краставици. Харесах този първи експеримент, много! И ме изпълни с въодушевление колко лесно и без особени усилия можем да си приготвим домашна натурална туршия, готова за седем дни. Само!

Това, което си струва да спомена е, че есента идва при нас с богата палитра от цветове и вкусове, и ни подканя да ги оползотворим по-най благоприятния за организма и небцето начин. Тук, на сцената, идват зеленчуците и плодовете, които да ползваме за туршия с естествена ферментация. Само с воден разтвор с естествена морска сол (без добавен йод и други минерали). Разбъкване всеки ден с дървена пръчка, на топло в кухнята. И сокът започва да се обагря в кралско червено и да бълбука. Процесът е започнал. Така 6-7 дни и туршията ни е готова. Затваряме плътно буркана, като притискаме или завиваме капачката и го изнасяме на хладно на балкона. По този начин прекъсваме процеса на ферментация и съхраняваме вкусовете, така както сме ги харесали, на шестия или седмия ден. Струя зехтин extra virgin и салатата ни за обяд или вечеря е готова😊Богата и разнообразна, и без капка скука, каквато, между другото ни носят несезонните домати и краставици.

Важно е да се знае, че зеленчуците, естествено ферментирали и без топлинна обработка, запазват хранителните си качества, като в допълнение ни носят пробиотици. Благодат за здравето на чревната флора и доброто храносмилане, за подкрепа на имунната ни защита през по-студените месеци. Също, и за щастлив, лек корем и свежа кожа.

Признавам си, през годините не съм се замисляла много за тези сезонни неща. Хапвала съм си шопска салата през ноември и декември, за да не изгубя вкуса на най-любимите ми домати. А той, вкусът, нямаше как да е като през юли, август и септември. Няма как да е и сега. С времето, интересувайки се от щадящ и подкрепящ тялото ми начин на хранене и живеене, стигнах до няколко прости истини ~ да се храня максимално сезонно и локално, преобладаващо с домашно приготвена храна, прясна. Разнообразно. От нулата както казвам аз, с минимално третирани продукти. И да настройвам ритъма на тялото си с този на Природата и сезоните, т.к. те са най-естествени и логични за мен. Не обременяват, а напротив, подкрепят ни в преходните месеци.

Ето и рецептата ~ Домашна туршия ~ за 3 л. буркан

~ малка-средна глава карфиол, измит и разделен на розички (аз ги оставям с d=5-6cm и след това ги режа на филийки)

~ връзка репички, почистени (листата запазвам за паста, омлет и ли за яхния от зрял боб)

~ 5-6 зелени доматчета (предпочитам да са по-дребни)

~ 2 райски ябълки, почистени и разрязани на 4

~ 1 средна глава цвекло, почистено и нарязано на тънки кръгчета/полумесеци

~ корен джинджифил, обелен и нарязан на фини кръгчета

~ солен разтвор: 2 л. вода с 4 равни с.л. морска сол (дребна или по-едра). Кипваме водата със солта, за да се разтвори и оставяме да се охлади.

Подреждаме плътно зеленчуците, на редове. Добре е да имаме и малко запас от репички, доматчета, за да допълним, ако има нужда. Заливаме с хладкия солен разтвор и ако има изплували зеленчуци, притискаме с камък (ползвам тези от морето) или малка стъклена купичка. Важно е всички зеленчуци да с в течността и в естествена среда, без странични аромати (от материала, с който притискаме и разбъркваме). И да имаме едно наум, че сокът оцветява. Притваряме с капачката на буркана, но не плътно, за да действа естествената ферментация. Оставяме на кухненския плот. Всеки ден разбъркваме с дървена клечка (аз ползвам клечки за азиатска храна), за 1-2 мин., отново покриваме с камъка и притваряме капачката, но не плътно.

На 6тия ден опитваме как е вкусът и дали ни харесва. Моята кухня не е много топла, около 19 градуса. И 2та ми опита ме отведоха до 7мия ден. Тогава затворих плътно капачката и изнесох на балкона, на студено.

При втората серия, вече нямаше репички и добавих обелена земна ябълка. Получи се много вкусна и запази приятната си хрупкавост.

Домашна туршия ~ истинска радост за очите и сетивата, и отличен партньор за всякакви зимни ястия. А чашка сок (на мен ми е малко солен и добавям хладка преварена вода) е като еликсир преди обяд или вечеря.

Желая ви пълна наслада за сетивата!

~ we are what we live ~ we are what we eat ~ food for change ~