Пролет с аромат на зима

(Last Updated On: 29.03.2020)

Март съвсем ни обърка. Пролетта следва своя си вече установен и съвсем естествен мартенски ритъм ~ има и цъфнал цвят, и слънце, и топлина, и сняг, и студ. Има от всичко и на двата полюса. Мрачни облаци и озаряващо слънце. Ветровита буря и спокойна тишина. Доза тревога и искра надежда. Плахи и по-широки усмивки, нали без тях не може дори и в трудни моменти! Така се случи тази година, че многоликата и противоречива емоция на Природата се сля с тази в нашите сърца и мисли. Провокира ни и всеки откликна по своя си начин. Пролетта и зимата се сляха в едно за нас ~ останахме си вкъщи за по-дълго от обичайното и свободата, с която сме свикнали остана във физическите рамки на дома и във виртуалните на света. Някак сюрреалистично се насложиха всички обстоятелства.

За мен лично тези две първи седмици на социална изолация бяха ползотворни, защото дойдох до творческия финал на важен проект (за който ще си говорим по нататък), приготвях храна у дома и валидирах някои по-стари рецепти, за да ги споделя с вас, гледах много истории, за които не съм намирала време до момента, слушах вдъхновяващи и автентични готвачи, всеки със своята лична история и без капка претенция, насладих се на божествена музика и хубави телефонни разговори с близки до сърцето ми хора. И така… за себе си осъзнах две неща, че, да, новите технологии са неизбежна част от живота ни и ще ускоряват присъствието си все повече и повече. А живото физическо общуване и енергията, която споделяме с хората са толкова автентични и толкова различни от виртуалната комуникация. Обменът и свързването са по-интуитивни и затова безценни. Именно tete a tete общуването ми носи огромна приятност в деня ~ за сърцето, тялото и ума, а виртуалното е за „в краен случай“😊Затова си пожелавам след това изпитание за всички ни и просветленията, които неизбежно ни окриляват да се върнем към себе си и другите, и да се радваме на свързаността ни бавно и дълбоко, без да бързаме все нанякъде.

След това мое малко откровение с радост споделям няколко любими мартенски идеи и рецепти, които ще внесат нов вкусен щрих във вашия ден у дома, за закуска или следобедно кафе и чай, а защо не и с чаша вино. Имаме цялото време, за да се грижим добре за себе си и близките ни сега.

Започваме с един ефирен средиземноморски пай със сирене, домати и босилек, обвит в няколко хрупкави и леки фини кори. Изключително непретенциозен и великолепен за закуска, особено съботно-неделно, когато времето ни е по-разтегливо и можем да се поглезим, побъбрим и да се посмеем на парче пай и кафе. И да ни е много вкусно. Харесвам лекотата му, която дава възможност на основните съставки да се изявят и го предпочитам пред кишовете с подчертан вкус на масленото тесто. Изпробвах този пай със свежи кампари/чери доматчета, също и с доматчета конфи (предварително ги пека на хартия за печене 50 мин. на 120С с малко зехтин и билки под ръка, като мащерка, риган и розмарин). Обичам доматчетата конфи както за този пай, така и в омлет, в суфле, в паста, в сирене по шопски, защото леко се карамелизират и нежно концентрират вкусовете си. И по този начин имаме усещане за сочност, сладост и деликатна киселинност, които само доматите могат да ни дадат. Божествени. Обикновено приготвям повече (не само за пая), може и заедно с тиквички или патладжани, за да ги ползвам за други ястия през деня. Така оползотворявам ефективно работата на печката.

Ето и рецептата ~ Средиземноморски пай със сирене, босилек и чери домати ~ за 2-4 порции

За плънката

~ 200 г бяло саламурено и обезсолено сирене, намачкано с вилица

~ 3 средни яйца

~ 3 с.л. кисело мляко с щипка сода бикарбонат за въздушен ефект

~ риган и черен пипер на вкус

За пая

~ 12 чери/кампари доматчета (свежи) или 18 (конфи)

~ 10 листа босилек (накъсани)

~ 4 фини кори за баница (може и пълнозърнести)

~ 8 с.л. по-обикновен зехтин extra virgin

~ тавичка или ринг с d=20 см*

*ако ползваме по-голяма тава за повече порции, увеличаваме пропорциите на компонентите, корите също, за да подсигурим добро опаковане отгоре.

Разбъркваме сиренето и яйцата с малко черен пипер и риган. След това добавяме киселото мляко, вече пухкаво и внимателно разбъркваме сместа, за да запази въздушността си. Плънката е готова.

Намазваме стените и дъното на съда с малко зехтин и поставяме три цели кори, с малко зехтин между тях. Уплътняваме по дъното и стените, а ъглите остават да висят отвън, за да ни служат за финалното опаковане. Ползваме същия подход с корите като в рецептата за Пай със зеленини в „Ухание на есен“ https://www.mypureolive.com/bg/ухание-на-есен/

Разпределяме половината от плънката, и подреждаме доматчетата и босилека върху нея. Надипляме една кора и малко зехтин отгоре. Разполагаме равномерно остатъка от плънката и доматчетата и босилека. Опаковаме пая старателно, като след всеки четири завити ъгъла намазваме с малко зехтин. Последните четири ъгъла с повече, за да се залепят добре (оставямe си 3 с.л. зехтин за финала).

В предварително загрята фурна печем 30 мин. на 180 С. Ако ползваме ринг го махаме внимателно и печем още 10 мин. да се зачервят страните по-добре. Ако не, печем цялостно 40 мин. Ползвам режим долен реотан + вентилатор и така паят се пече пълноценно отгоре, без да прегаря.

Продължаваме с друга любима рецепта за банички, този път с картофи и средиземноморски билки със сирене, или картофи само с източни подправки. Много са подходящи за семейството и за гости, защото са малки като мъфини и много удобни за изяждане на няколко хапки, с ръце. Можем да ги приготвим заедно с децата, защото са забавни за правене, а и създават нови умения (на концентрация и търпение най-вече😊). Наблюдението ми е, че децата са много любознателни и с радост обичат да участват и помагат в готвенето.

Ето и рецептата ~ Банички с картофи, сирене и билки ~ за 12 броя

~ 5-6 картофа на кубчета, сварени на пара и намачкани след това

~ 4 фини кори за баница (може и пълнозърнести)

~ микс от средиземноморски билки (щипка мащерка и риган), микс от източни подправки (прясно смлян кимион на прах и куркума х 1/2 ч.л.)

~ 50 гр. бяло саламурено сирене (обезсолено и намачкано с вилица) или крема сирене. Получава се фантастично и с по-пикантни меки сирена 

~ щипка сол за картофите

~ 6 с.л. по-обикновен зехтин extra virgin

~ форми за мъфини

Разделяме картофите на две за двата различни вкуса. Единият със средиземноморски билки и сирене, другият с източни аромати.

Разрязваме корите на квадратчета с размер 13×13 см. Правим го с ножица и четирите кори заедно, като внимаваме да не се разместят. Слепваме три слоя кори, като мажем между тях с малко зехтин, най-добре с четка. По-тесните парчета, които остават при разрязването, оползотворяваме между две квадратчета и така уплътняваме по-добре дъното на баничката.

Намазваме със зехтин формите и след това разполагаме трите слепени кори, плътно по стените с пръсти. Разпределяме плънката, средно по две щедри лъжици от нея. Завиваме ъглите и ги залепваме със зехтин. В предварително загрята фурна печем 20 мин. на 180 С докато приятно се зачервят.

Сервираме ги още хрупкави и топли (но не горещи). Насладата е огромна, толкова семпли и толкова вкусни!

За финал оставих портокаловия кейк, който приготвих преди няколко дни за рождения си ден. Вдъхнови ме рецептата на Микела Киапа (Michela Chiappa), в която тя използва круши. Обожавам портокали и коричките им и избрах да приготвя сладкиша с тях, за да е истински сезонен. Те са ароматни и сочни, зареждат ни със светлината и оптимизма си и ни дават много слънчево средиземноморско настроение. Такъв е и самият кейк ~ олицетворение на ароматите и вкусовете на Средиземноморието ~ портокали, бадеми, мед и зехтин extra virgin. Сочен, изкусителен, мечтателен и здравословен, събрал цялото слънце и изобилие на Природата в себе си. Точно като за празник, макар и в домашна изолация😊Споделих го виртуално с приятелите си и се надявам скоро да мога да го приготвя отново и повече хора да му се насладят с небцето и сърцето.

Ето и рецептата ~ Портокалов кейк с бадеми и мед ~ за 8-10 парчета

~ 3 яйца, разделяме белтъците от жълтъците (яйцата изваждаме предварително от хладилника за 2-3 часа)

~ 50 мл. по-обикновен зехтин extra virgin (ползвам деликатният сорт Arbequina от Испания)

~ 100 мл. течен мед

~ 225 г. смлени на по-едро брашно сурови бадеми (приятно е да се усещат и малки парченца ядки). Белени бадеми или готово брашно също са добър вариант

~ 1 ч.л. бакпулвер

~ 1 ч.л. канела

~ ½ ч.л. сода бикарбонат

~ ½ ч.л. морска по-дребна сол

~ филетата на 3 портокала (около 270 г., след като ги оставим 1 час в гевгир да се изцеди сокът). Корите запазваме и настъргваме по-късно (за да са съвсем свежи) за украса

~ 3-4 с.л. филирани бадеми за украса

~ форма с подвижен ринг и d=20 см

Разбъркваме всички съставки и жълтъците до еднородна смес. Добавяме внимателно с голяма лъжица разбитите на пяна белтъци. Изсипваме сместа равномерно в намазана със зехтин форма и дъно, леко поръсено с брашно.

В предварително загрята фурна печем на 160С в течение на около 30 мин. Следим печенето и на 20тата минута проверяваме с клечка готовността на сладкиша. Важно е да не го вадим от фурната, а само в края да проверим с клечката дали остава смес по нея. Така не прекъсваме процеса на набухване. Понякога зачервяването отгоре и приятното ухание в кухнята ( а то, уверявам ви е завладяващо) могат да ни подведат за готовността. Когато клечката е суха, кейкът е готов.

Фурните са различни и затова наглеждаме сладкиша да не загори отгоре. Самата аз го пекох 15 мин. на режим долен реотан и вентилатор и той приятно се зачерви. След това оставих само долен реотан и го покрих с хартия за печене. Сместа е много нежна и бързо става златист на повърхността.

Украсяваме с бадеми и портокалови корички, които хармонично допълват богатството на вкусови и ароматни възприятия. В оригиналната рецепта Микела Киапа поръсва сместа във формата с филирани бадеми и пече с тях, като в момента, в който започнат да се зачервяват, покриваме с хартия за печене и доизпичаме само на долен реотан (описано детайлно по-горе).

Оставяме готовия кейк да изстине, вадим го от формата и го поставяме с внимание върху поднос. Украсяваме го и сме готови да го разрежем и поднесем. И да споделим неговата специалност.

Желая ви пълна наслада за сетивата!

~ we are what we live ~ we are what we eat ~ food for change ~