Резене ~ фантазия от вкусове и аромати

Вече знаете, че съм посланик на ‘Средиземноморската диета“ и обожавам зеленчуци и билки, които са дар от природата и щедро растат в земите на Средиземно море. Каперси, артишок, розмарин, резене (финокио на италиански, фенел на английски, всичките са от едно семейство) са ми много любими заради много ярките вкусове и аромати и интересни вкусови съчетания, които правят с други продукти. Истинска сетивна експлозия, събрала в себе си много слънце, море и любов. Заинтригува ме, че България е трета по производство в света (около 4%), след Индия (60%) и Китай(5%) през  2014. А ние нямаме традиции с това растение ~ и зеленчук, и подправка едновременно. Символизира сила, дълголетие и кураж. А английският поет от 19в. Longfellow възпява растението за добро зрение.

 

 

Нар ~ божествен зимен плод

Вече споменавах, че съм пленена от Изтока и от Близкия също. Има една магнетичност, многопластовост, колорит и радост, които много ме привличат. Някои неща не можем да си обясним, те идват от сърцето и тази моя любов е такава. Обичам да опознавам чуждоземни култури и техните хора, и обичаи, и земи, и да пътувам по тях. Онази заразителна усмивка и сърдечен поглед, и безрезервно приемане са неща, които ме очароват и пленяват у хората от Изтока. И така се завръщам отново и отново и ми е трудно да избера западната посока за пътешествия и себепознание. Сетих се за нещата, които споделям сега, когато взех в ръцете си този мой любим източен плод ~ божественият нар.

 

Магията на шафрана

Срещнах се с ароматите на тази най-скъпа подправка преди много години в Испания. Тогава по необясними за мен причини не я оцених по достойнство. Срещата ни се повтори не толкова отдавна и истински се омагьосах как тези необичайни ухания пленително се преплитат с вкусовете на ориз, панир, яйца, морски деликатеси, ефирни сосове и ги правят някак си специални. Обичам пътешествията и нови земи и откривателства и може би затова е толкова очарователно, че с шафрана мога да пътувам в Иран, Азербайджан, Сардиния, Кашмир и земите, които са в пояса от Испания до Кашмир.

 

 

Пролетни настроения в зелено

Пролетта е истински специален сезон за мен. Не само защото съм дошла с благата вест на пролетта, а и защото е носител на събуждането, обновлението, пъстрите цветове, искрящото зелено и песнопенията. Символ e на чудото Живот! Сетивата ни се отварят, телата копнеят за стройност и движение, душата започва да лети и мечтае. Дните носят радост, динамика и нови преживявания.  Изпълнени са с много светлина, любов и близост с Природата ~ как да не забележим и семплостта, и пищността, и съвършенството, събрани в изобилие от форми и цветове. И най-офисният съвременен градски човек не може да остане равнодушен! 

 

Паста amore паста amore…

Дойде моментът да напиша за любимата ми паста. За мен лично това е супер храна ~ и лека, и питателна, и семпла, и с много въображение. Има моменти, когато коментираме с познати за пастата и как се пълнее от нея, има подобни схващания у някои хора. Бих казала и основателно, и не. Както с всичко и с пастата нещата са относителни. Отново стигаме до темата „баланс“ и как съчетаваме различни продукти в менюто ни, и количествата храна, които приемаме. Опираме и до качеството на продуктите и по-осъзнатия им избор, съобразено с индивидуалните ни нужди и специфики. Не случайно моята жизнена философия резонира с „баланс“ и „по-малкото е повече“. Самата аз мога да хапвам паста ежеседмично и често и нямам промяна в теглото или тежест в стомаха. Напротив, тя ми носи лекота и спокойствие за стомаха. Моя приятелка италианка винаги казва, когато е в България и наблюдава отрупаните с всичко чинии „Пастата се яде самостоятелно, без салати и други разядки към нея“. След като й се насладим, преминаваме към следващото блюдо (ако то въобще ни е нужно😉)

 

Коприва ~ любов от пръв поглед

Това определено е седмицата на копривата! И определено е голяма любов (не голямата ми😊), както много точно изразява заглавието. Имах истинско окриление и идеите идваха една след друга като пролетен дъжд. Копривата, както и лападът са онези зеленини, с които пролетта щедро ни дарява. А аз обичам интерпретациите със сезонни продукти, т.к. именно те следват ритъма на природата. И тялото ни ги приема леко и с радост през пролетта, когато те са свежи, а то копнее за свежест, лекота и зеленина, която да размърда метаболизма и да донесе нови минерали, витамини и куп други полезни вещества. И да си поотдъхнем и разнообразим след зимата.

 

Негово Величество Доматът

Кое е най-подходящото време да посветим на доматите, ако не лятото! Много любим плод/зеленчук и неизменен кулинарен спътник у нас и в Средиземноморието. И по света, разбира се. Доматът е в моите топ 3 любими продукти, без които не мога ~ хубав зехтин extra virgin, уханен занаятчийски хляб и сладки слънчеви домати. Имам ги край себе си винаги ~ свежи през лятото и есента и домашно приготвени на пюре и лютеница за през зимата. Важното е да са слънчеви и събрали сладостта, ароматите и богатството на лятото. Няма нищо по-разочароващо от гумен и безвкусен домат…наистина няма. И вярвам и вие сте съгласни с мен.

Доматите са прекрасни за всякакви и във всякакви ястия ~ салати, супи, сосове, пълнени, сурови, печени, като напитка. Истински мултифункционален зеленчук, който радва със свежестта си и „умами“ вкуса. Да, 5тият вкус е характерен за домата, независимо, че можем да усещаме и нежна сладост, и лека киселинност.

 

Хляб и любов

Любопитството и любовта творят чудеса! Така се случи и с този уникален хляб, който споделям с вас днес. Всичко тръгна от Снежка, моя близка приятелка, която като мен има силна любов към хубавия хляб и интуитивната, спонтанно приготвена храна, от един италианец, който убедително разказва, че каквото и брашно да сложим, резултатът е зашеметяващ с тази рецепта и от многото сняг, който натрупа на 13 и 14 февруари. Да си останем у дома на топло и уютно си беше най-хубавото решение, от където и да го погледнеш. В този снежен и любовен уикенд, предразполагащ към нови открития и различни преживявания.