Вдъхнови ме да запека картофи по средиземноморски не само с любимия розмарин, а и с цвят от лавандула и  се получиха най-уханните картофи с вълшебните аромати на лятото и вкусния студено пресован зехтин от новата реколта 2018 от езерото Гарда, сорт Casaliva, с богати нотки на свежо окосена трева, зелен бадем, билки и малко артишок. Така картофите стават великолепни, както да се похапнат самостоятелно с някаква свежа салата или пък да допълнят прясна риба на грил. И в двата случая блаженството е пълно, съвсем по средиземноморски и много свързано с изобилието на природата. Неделно, заредена от слънчевия ден и копнежа за нещо по-специално създадох този сладък шедьовър ~ и семпъл, и ефирен, и богат на вкусове и аромати, всички в пълна хармония. Бонбони с фурми. Много любим мой плод, източник на фибри, VitaminE, витамини от групата B (5,6,9) и с много приятна естествена сладост. Добавих брашно от бадеми (може и дребно смлени сурови белени бадеми), малко цвят от лавандула и студено пресован зехтин за спойка. От Тоскана, сорт Frantoio. Обичам тосканските зехтини, защото са със силно изразена индивидуалност и с много аромат и вкус на бадем и билки. Много подходящ вариант за тази нова рецепта. Получава се меко тесто, което не лепи и лесно се оформят топчета една хапка. Ето я и рецептата ~ Бонбони с фурми и лавандула ~ за около 20 бонбона ~ 10 едри фурми (аз купувам израелски) ~ 6 супени лъжици бадемово брашно или дребно смлени сурови белени бадеми ~ 1 кафена лъжичка сух цвят от лавандула (или половин чаена) ~ 2 супени лъжици студено пресован зехтин* (предпочитам сортовете от Тоскана, езерото Гарда заради подходящия вкусов профил) ~ Кокосови стърготини за овалване (препоръчвам по-натуралните с изявен вкус на кокос) *Разбира се, всеки може да експериментира с вида студено пресован зехтин, въпрос на предпочитание и лично откривателство е😊Той от всеки сорт е благодатен. Ефирен десерт, подходящ за финал на обяд или вечеря, или за кафето сутрин и през деня. И за почерпка в офиса също. Вкусен и здравословен, събрал Omega9, VitaminE, магнезий, витамини от групата B, фибри и с приятна натурална сладост. Носи удоволствие, зарежда с енергия и усмивка. Просто великолепен!

~ Желая ви пълна наслада за сетивата!

~ We are what we live, we are what we eat, food for change ~

Доматите са ми слабост и както често споделям има три продукта, без които не мога у дома ~ хубав занаятчийски хляб, качествен зехтин и домати, добре узрели и сладки. Преди 2 години гостувах на приятелка в Москва и когато тя ме попита „ Какво да ти приготвя за добре дошла“, моят еднозначен отговор беше „Печена доматена супа“. Само си спомних си сладкия вкус на доматите от Узбекистан, естествени узрели, които се предлагат на пазара и супата се появи пред очите ми😊 Именно от Ирина започна историята на тази крем супа, с която в последствие аз експериментирах и стигнах до моята рецепта. А иначе, оригиналната рецепта е събрала вкусовете и ароматите на Прованс и е на една англичанка. За мен тя е в топ 3 любими рецепти за крем супа. Тайната е в бавното запичане на зеленчуците на 150°С, около 50-60мин. Моята рецепта е домати, картофи, лук, чесън, билки и студено пресован зехтин. Понякога за разнообразие добавям и тиквичка. Използвам по-обикновен зехтин за печенето, без изявен специален характер, често гръцки, от последната възможна реколта, да е запазил доброто си качество. След като зеленчуците са готови, отстранявам обелките на доматите и всичко изсипвам в тенджера с капак. Добавям малко морска сол на вкус. Оставям да „отлежат“ 30мин, така се поемат и смесват всички аромати и сосове. След това директно пюрирам в тенджерата до фина смес и ако е необходимо разреждам с малко топла вода до желаната гъстота. Аз харесвам супата да е по-плътна, истински крем. Много обичам пресен розмарин (имам си саксия на балкона), мащерка от Витоша, която бера в началото на лятото, риган (планински от милия човек на Княжево) и бял пипер. Да, белият пипер е предпочитан от мен за овкусяване на ястията, доста е мек и приятен. Това съчетание от ароматите на бавно печените зеленчуци и билките прави вкуса на супата уникален и различен от обичайната доматена супа. И е оценен не само от мен, а и от близки до сърцето ми хора. С добавените за финал кедрови ядки (обърнати на тиган), свеж розмарин и студено пресован зехтин вкусът става толкова ярък и изявен, че неусетно ни пренася на разходка в ароматна борова гора. Тук гарнирам със зехтин сорт Coratina от Пулия, Италия ~ характеризира се с интензивна плодовост и пикантност и е едновременно със сладки и свежи зелени нотки. Фантастично съчетаване и многопластово ястие!   Ето я и рецептата ~ Крем супа от печени домати ~ за 3 порции ~ 3 големи домата, нарязани на 4 ~ 1 голям картоф, нарязан на кубчета ~ 4-5 скилидки чесън ~ 1 средна глава кромид лук (или 2 главички френски лук шалот) ~ 2-3 с.л студено пресован зехтин за запичане на зеленчуците ~ пресен розмарин, щипка мащерка и риган, бял пипер за зеленчуците ~ за гарниране на всяка порция ~ кедрови ядки на тиган, бял пипер и ½ с.л. студено пресован зехтин с изявен характер, свеж розмарин ~  Желая ви пълна наслада за сетивата! ~ We are what we live, we are what we eat, food for change ~

Например, кравето масло е с ТЗ 175°С. Действително, рафинираните олиа от семена или семки  (третирани при висока температура с помощта на химикали) имат ТЗ около 230°С и много хора вярват, че с тях се пържи най-добре и заради неутралния вкус и аромат. Добре е да се знае, че именно в процеса на химическо рафиниране се убиват всички специфични за семената и семките качества, вкусове и аромати и реално дали олиото е слънчогледово или гроздово няма особено значение. Също е добре да се знае, че пърженето се случва под 200°С, препоръчително е дори 180 до 190°С, за да останат пълноценни продуктите, които приготвяме. В средиземноморските страни традиционно се ползва зехтин за готвене и за пържене и това са страните с добри здравословни и жизнени показатели у жителите им. Не случайно ~ свежи сезонни продукти, зехтин и споделяне на храната, с по-спокойно темпо в ежедневието. Добър пример за хармонично съчетание на яйца и зехтин за мен е омлет, който понякога приготвям у дома ~ харесвам както „разстлания“ вариант, така и „събрания и многопластов“, който повечето шеф-готвачи умело приготвят и се гордеят с уменията си да го съберат на руло, полумесец и т.н. с тръскане и накланяне на тигана. В този случай добавих нарязана рукола, може и спанак, която заедно със средиземноморските билки и пеперончиното направи омлета обемен. За красота, предпочетох да го оставя да грее като слънце в чинията. Направо съвършен. За финал гарнирах със свеж зехтин ранна реколта с много зелени нотки на билки и свежо окосена трева и по-интензивна пикантност, идваща от по-високите нива на полезните фенолни антиоксиданти в ранните реколти, за които маслините се берат 3-4 седмици по-рано от обичайното. И сезонни камби от туршия за допълване на палитрата от вкусове през декември. Сполучливо се получават и бъркани яйца за обяд ~ в няколко капки по-обикновен зехтин extra virgin ги забърквам със мерудии, може и малко лют пипер. А за финал добавям лъжица зехтин в зависимост от настроението за обяда ~ може и по-деликатен за облост на вкусовете или пък по-пикантен от сорта Picual от Андалусия или Frantoio/Moraiolo от Тоскана. Който както си го пожелава вкуса. Във всички случаи, един по-специален зехтин extra virgin за финал подчертава и обогатява цялостно вкусовете на ястието. А е и полезен за здраве и красота. Отварям скоба, че в Средиземноморието хората консумират средно 50-70ml на ден (5-7 супени лъжици). Хресва ми да приготвям “яйца на очи“ или „по панагюрски“, като за соса от масло и червен пипер използвам зехтин extra virgin. Заменям традиционното краве масло и се получава много ефирен и в същото време запомнящ се богат вкус на ястията. Така приемът на наситени (мазнините от животински произход, кокосовото и палмово масло) и ненаситени (мононенаситени в случая на зехтина) мазнини е по-балансиран в ежедневието. Изпробвах зехтин extra virgin и за финал на „сирене по шопски“, което приготвям в гюведже на фурна с парче бяло обезсолено сирене, суха червена или свежа зелена чушка,  кръгчета домат за свежест и яйце към края, и билки. Прекрасни вкусове и аромати на ястието, тук с по-мек и деликатен зехтин (напр. от сорта Koroneiki от Гърция, или Arbequina от Каталуня, или Ogliarola от Пулия. Обичам и забулени яйца за по-късна закуска с кафе. Сочността им, съчетана със свеж зеленчук, занаятчийски хляб с квас, червен пипер с риган и хубав свеж зехтин е невероятна. Тук ранната реколта върши приказна работа! Casaliva от езерото Гарда или пък Chondrolea от по-близкия ни п-в Халкидики. Дойде моментът за любимите сирники (на руски сьIники). Традиционно се сервират поръсени с малко пудра захар и със заквасена сметана. Аз ги гарнирам с домашно сладко от бели череши с ендрише или с друго обичано от семейството ~ ягоди, малини, круши. Божествено се получава и с лъжичка розова вода и малко листенца роза Дамасцена в сместа и за финал сладко от рози! Предлагам ви да пробвате тези идеи и да откриете кой вкус ви е на сърце😊 Ето и рецептата ~ Сирники със сладко ~ за 2 порции ~ 2 яйца ~ 5 с.л. извара ~ 2 с.л. брашно, пресято ~ ½ върха на ч.л. ванилови зрънца (от шушулка) ~ ½ върха на ч.л. хималайска сол (може и морска) ~ зехтин extra virgin, по капка в загрят тиган за всеки сирник Целта е да се получи гъста смес. Лъжица от сместа оформяме на кръгчета в загретия с капка зехтин тиган, с дебелина 1 см и пържим на среден огън докато се зачервят от двете страни. Гарнираме със сладко в компанията на чай или кафе. Превъзходна лежерна и здравословна закуска

 

Желая ви пълна наслада за сетивата!

~ We are what we live ~ we are what we eat ~ food for change ~

„Средиземноморската диета“ е събрала в себе си слънцето, традициите и занаятчийството в правенето на регионални продукти и рецепти. Също и местни сортове и използването на сезонни продукти, които следват ритъма на природата и тялото и по този начин са хармонични и ненатрапчиви за организма. Харесва ми цвета в чинията и баланса от съчетаването на продуктите, без да се третират агресивно, а с много внимание и грижа, за да се съхранят пълноценно качествата им. През септември бях в Милано с приятели от Сърбия, Хърватска и България и истински се насладих на вкусове не само местни, от областта Ломбардия, а и от юга, Сицилия, Калабрия и Пулия. Това, което обединява всички италиански региони е онази любов и наслада от живота и споделянето на моменти с близките ни хора. И повече време заедно за радост от храната и виното, без което не може. Високото качество, без компромис респектира, дори много семпли места предлагат безупречна храна с качествени и свежи продукти. Това е типичен южен хляб, който купих на малък градски пазар и нямаше как да не го взема в куфара. Смяхме се, че някои хора се връщат от Милано с покупки от модните бутици (нали все пак Милано е сред световните модни „столици“), а други, като мен с глави финокио (резене) и хляб от Пулия.

През края на октомври прекарах седмица на езерото Гарда, по време на беритбата на маслините и правенето на новия зехтин. И много часове в опитване на различни зехтини от Италия и света ~ и великолепни, и такива с дефекти поради не достатъчно внимание в процеса на правенето му. Отседнах в стара селска къща Casa del Tempo Ritrovato, която моята първа учителка по зехтин Мария Паола е превърнала в симпатичен и уютен B&B. И прави изключителния зехтин със същото име на B&B, от местния сорт маслини Casaliva, 100% био, дар от красивите многолетни дървета в ширналата се с гледка към езерото градина. Имах невероятното преживяване да посетя фермерски пътуващ пазар за сирена, зеленчуци, хляб, мляко в 7:30 сутринта и бях като хипнотизирана. Самата аз не си падам по зрелите и силно уханни сирена, обаче, това което видях беше истинско уау ~ такова разнообразие, респект към традиционни и уникални рецепти от региона на Алто Адидже, свежест на продуктите, внимание и много грижа, вложени в тях. Мога да изброявам дълго…Вижте тази млада Горгонзола (Gorgonzola) и майстора й… думите са излишни, лицето и сиренето сами говорят. Отварям скоби, че сиренето Горгонзола е със защитено наименование за произход (DOP) и само 14 провинции от северна Италия могат да го произвеждат. И не само градчето Gorgonzola в областта Ломбардия, които продължават да оспорват първенството си и произхода на рецептата за сиренето. Oт краве мляко е ~ може да е dolce (меко и деликатно) или piccante (по-твърдо и пикантно) в зависимост от периода на зреене. Не случайно движението Slow Food (бавна храна) тръгва от Италия, от Торино в областта Пиемонт, в края на 80те на 20в, когато се и активира концепцията Fast food (бързо хранене).

За съхраняване на местните сортове и традиции и рецепти. Италия е със над 500 защитени местни продукти и рецепти и затова, където и да се озовем в тази страна, се радваме на вкусни и автентични регионални продукти. Силно ви препоръчвам да прочетете книгата „Храната – италианското щастие“ от Елена Костюкович, която представя всички 20 региона на Италия и типичните им продукти и ястия.

Имам любими рецепти за паста и ризото и с радост ще споделя някои от тях. Обичам да правя нещата от нулата, така е и със сосовете за паста. Зная, че времето винаги ни пресира и често се изкушаваме да купим готов сос. Аз самата от години не правя това, моя философия си е да вложа енергия и внимание в приготвянето на храна у дома. Предпочитам сосовете на основа на домати ~ те са леки и свежи и това ги прави истински фаворит. А и съм забелязала, че децата също харесват спагети с доматен сос. През лятото, разбира се, доматите са пресни и сладки и сосовете са великолепни и по-гъсти. През зимата или купувам сладки домати кампари/чери, или ползвам домашно изкипени летни домати, нарязани на дребно в буркан. За доматения сос следвам няколко прости стъпки ~ задушавам 2-3 скилидки, разделени на 2 по дължина в 2 супени лъжици зехтин, на бавен до среден огън ~ към тях добавям изкипените обелени и нарязани на кубчета домати през лятото или кампари/ чери доматите до омекването им, когато отстранявам кожите ~ към сгъстените домати с чесъна, прибавям билки риган, мащерка, босилек, обезсолени каперси и малко обезкостени дребни черни маслини (обичам тези от Лигурия). Завършвам соса със сол и пипер на вкус, а когато сме само възрастни, добавям и пеперончино. И 2-3 лъжици по-пикантен зехтин, може тоскански, от Гарда, от Пулия.

Когато пастата е сварена, я отцеждам и добавям към соса. Внимателно разбърквам, за да се слеят сос и паста. Сервирам с пармезан и ако настроението е за още малко зехтин, завъртам една спирала върху пастатаХаресвам повече сухата паста ~ penne (пене) за тази рецепта, сосът се напъхва в тръбичките и е много приятно и сочно усещането. Подобно е и със средни по дължина по-широки тръбички rigatoni (ригатони) Разбира се, получава се чудесно и с прясна паста, и с талятели и спагети. Избирам суха паста, която се вари 11-12мин до алденте (леко твърда и съхранила хранителните качества). „Ала минут“ за 5 мин не ми е съсвсем истинска и по-вероятно не е от твърда пшеница.

Следва на вашето внимание моето зимно ризото ~ бяло бяло като снегаВажно е да спомена, че приготвям зеленчуковия бульон от вечерта, така вкусовете се насищат и на следващия ден за обяд или вечеря имаме чудесен “поотлежал” бульон. Приготвям го с кореноплодни зеленчуци (моркови, целина, пащърнак), листата от целина, стръковете от фенела, лук на едро, зърна черен пипер (само внимаваме с броя зърна, т.к. след това правим и супа, да не е много пикантна), може 1 дафинов лист, малко сол и лъжица зехтин. На слаб огън къкри около 30мин. Кубчетета целина от бульона използвам за ризотото, като е важно да е леко хрупкава, а не съвсем сварена. Всичко останало и с добавени сварени картофи на пара превръщам в зимна вкусна крем супа. С 1 куршум 2 заека.

Ето я и рецептата ~ Ризото с целина и фенел ~ за 2 порции

~ 180-200g ориз за ризото (Арборио)

~ 1 средна глава сладък лук или френски шалот, нарязан на ситно

~ 1 глава целина, нарязана на кубчета 1х1cm (и сварена с бульона)

~ 1 глава фенел (резене), разрязана на 2 и сварена за 20мин на пара (докато правя ризотото)

~ 2 с.л. Pastis (анасонова мека напитка от южна Франция (може и Sambuca от Италия или Ouzo)

~ 2 с.л. зехтин extra virgin, по-обикновен, за задушаване на лука и 2 с.л. с повече характер (напр. от Тоскана или Умбрия или Лацио, или от Халкидики) за финал на ризотото

~ бял пипер и сол на вкус, розов пипер за украса

~ шепа пармезан за кремообразност на ризотото

Задушаваме на бавен до среден огън лука, до прозрачен в зехтина, добавяме ориза и когато стане също прозрачен (3-4мин), добавяме пастиса и разбъркваме. Алкохолът се изпарява за минута и остава нежен и много дискретен аромат на анасон, който се допълва с вкусовете на резенето и целината. Започваме постепенно да добавяме по черпак от топлия бульон, докато оризът го поеме. След това още един .И така около 20-22мин, когато оризът е набъбнал и все още леко „алденте“ (с лека твърдост, неразварен). Важно е, когато сипваме от бульона винаги той да покрива ориза. След последния черпак и още докато имаме малко бульон в тенджерата с ризотото, добавяме пармезана и разбъркваме. Изсипваме и кубчетата отцедена целина и разбъркваме. Добавяме бял пипер и малко сол на вкус. Сервираме и гарнираме със сварения фенел (глава и кръгчета от стръковете), розов пипер и зехтин. Добре е да имаме предвид, че ризотото бързо „стяга“ и затова сервираме веднага като е готово. По този принцип, можем да ползваме и други зеленчуци, например тиква, апержи, моркови, грах за зеленчуково ризото. Винаги става фантастично вкусно!

~ Желая ви пълна наслада за сетивата!

~ we are what we live ~ we are what we eat ~ food for change

Да разказвам за салати е толкова приятно ~ те освен че са част от нашата българска култура са перфектната „партия“ със зехтин extra virgin и няма никакви заблуди или негативни схващания, които да се налага да изясняваме. Студено приложение на зехтин, което е емблематично за маслиновото масло и ние българите обожаваме. Затова ще споделя интересни мои рецепти и съчетания от продукти и как, и с какъв зехтин да ги свържем в хармония. И също, сезонни предложения, от които непременно да се възползваме. Те са в унисон с даровете на природата в дадения период и ритъма на тялото и затова много много ги ценя. Резонират и с философията на „Средиземноморската диета“, която, разбира се, не може без зехтин extra virgin😊

Започваме с деликатните сортове зехтини, които се отличават с приятна мека плодовост и носят усещането за зелени или узрели плодове като например ябълка, бяла праскова, банан, могат да ни напомнят за аромата на цветя или сладки ядки като бадеми. Те имат деликатни нотки на горчивост и пикантност като познатите на нашия пазар сорт Arbequina (Арбекина) от Каталуня/Испания, някои меки зехтини от Гърция и Португалия, много от зехтините от  Турция, от Лигурия/Италия (сорт Taggiasca/Таджаска) или сорта Ogliarola (Олярола) от Пулия/Италия. Като цяло добре си партнират в салати със зеленчуци, които носят сладост (кореноплодни например) или в които добавяме плодове (цитруси например) или пък картофи. Тези салати, от своя страна се допълват хармонично с нежно грилована речна риба, сьомга на пара, бяло птиче месо, по-сладки сирена, синьо сирене.

Авокадото е истински хит ~ и световен, и в България и изненадващо добре се съчетава с грейпфрут, розов пипер, сол Молдон и деликатен зехтин, събрани заедно в Салата с грейпфрут и авокадо. Много семпло и същевременно запомнящо се съчетание и с характер. През зимата носи свежест и наситена доза от Витамин C, Омега 9, витамини от групата В и минерали. Правя отметка, че авокадото съдържа около 15% мазнини, от които 2/3 е благодатната олеиновата мастна киселина (Омега 9), която е и преобладаваща в маслиновото масло 9средно 75%).

Друга любима моя сезонна салата за късна есен и за зимата е Топла салата с картофи, рукола и меден горчичен сос. Тя става много специална и богата с добавените зърна от нар и спокойно може да бъде и много вкусно самостоятелно ястие (особено за нас дамите😉).  Ето и линк към статията „Нар ~ божествен зимен плод“ https://www.mypureolive.com/bg/нар-божествен-зимен-плод/, където съм споделила рецептата, за удобсто. Тук един деликатен зехтин, както и със средна плодовост много добре пасват на съставките ~ в първия случай придават облост, а във втория и яркост поради по-изявената пикантност и на зехтина, и на руколата.

Имаме и друга категория зехтини, известни със средната си плодовост. Тук „плодовост“ отразява доколко са изявени свежестта и ароматите, и вкусовете на плода-маслина. Тази характеристика е първата, която оценяваме при зехтина и в общуването си с един качествен зехтин extra virgin трябва да имаме усещането за плодовост, която може да е по-свежа и със зелени нотки или по-мека и с узрели нотки. Ако помирисвайки един зехтин асоциираме ароматите със застояло, гранясало, преварено/готвено, това е първи сигнал, че може и да има проблем. Със самото опитване, можем да разберем дали има наличен дефект.

В тази група имаме примери от всички страни и като че ли там попада по-голям процент зехтини. Хубав пример е познатият ни сорт Koroneiki/Коронейки от Гърция, Hojiblanca/Охибланка от Испания, Carolea/Karolea, Frantoio/Франтойо, Leccino/Леччино от Италия, Ayvalik/Айвалик Турция. Уточнявам, че не само сортът е от значение, а и периода на бране на маслините, също и желаният стил/характер, който производителят цели да постигне. Като усещания имаме по-наситени нотки, по-скоро могат да бъдат на ароматни билки, зелен бадем, зелена ябълка, стръка или плода на зелен домат. Горчивостта и пикантността покачват степента си и имаме по-силно усещане на пиперливи нотки и парене в гърлото. Така зехтинът ни сигнализира за по-високи фенолни съединения, асоциирани със здравните ползи на зехтин extra virgin поради антиоксидантния им характер.

Моята препоръка е да ползваме тези зехтини „универсално“ и тук давам идея за Салата със зелен боб, риба тон и пикантен сос ~ с крехък зелен боб (бланширан), узрели и леко стафидирани черни маслини от Халкидики (може и сочни), риба тон и сос от едра Дижонска горчица, бял пипер, смлени бадеми (по-големи частици от тези на брашното) и зехтин extra virgin. Обикновено за порция горчичен сос ползвам 1-2 супени лъжици зехтин, ½ чаена лъжичка едра или обикновена горчица, сол и пипер на вкус. В зависимост от количествата на останалите съставки, в случая зелен боб, можете да адаптирате количествата сос. Тук същественото е да овкусим зеления боб със соса, след като сме го отцедили добре и е все още леко топъл, за да се слеят вкусовете и след това да завършим салатата с риба тон и маслини. А и така става по-красиво за сервиране😊. Получава се едно завършено здравословно ястие или прекрасна увертюра към рибено меню. Богато е на полезните Омега 3 и 9, фибри и Калий. Можем да ползваме и запечена или сварена на пара сьомга, като в този случай обикновената горчица е по-подходяща, т.к. има по-мек вкус.

За финал, споделям една моя обичана рецепта със сварен „шарен боб“, в случая дребния черно око. Тя е вдъхновена от Средиземноморието и за мен е завръщане към храните от нашите ширини и традиции, богати на растителен протеин. Една от тях е зрелият боб. Отскоро експериментирам с боб, т.к. за мен това е една супер природна и хубава храна, която може би новите поколения пренебрегваме и се увличаме по по-модните растителни храни от други по-далечни земи. Освен богат на протеини, той съдържа сложни въглехидрати и фибри и е източник на Желязо и Витамин В9.

Самата аз съм израснала с гозбите на моите баба и майка и съвсем разбираемо е в някакъв момент да се „поуморя“ от традиционния поглед към боба. Затова, както и с други любими базови продукти, така и с боба опитвам нови съчетания и приложения. Стигнах до тази свежа хем зимна, хем пролетна салата ~ Бобена салата с рукола, каперси и лимонени корички, която истински ме очарова и реших да споделя с вас.

Избрах дребния боб „черно око“, който накиснах от предишната вечер (200г боб за 2 порции с 2 чаши студена вода), и добре изплакнах няколко пъти на следващия ден. Варих го на бавен огън 1,15-1,30 час (добре е да го опитвате и когато стане леко кремообразен и мек е готов, да „не тропа“), като първата вода след кипването смених с нова гореща, за да продължи спокойно процеса на варене и да се освободят ненужни вещества . Интересното в тази рецепта е, че освен руколата и спанака, които нарязах на дребно и смесих с боба, нарязах на дребно плодове от каперси и настъргах кора на био лимон (кората на ½ голям лимон), които заедно с пикантен зехтин extra virgin, малко лимонов сок, бял пипер и сол на вкус се комбинираха уникално ~ и свежест, и яркост, и лекота,  и плътност на вкуса. Опитвайки тази салата и колко е ефирна (дори и с боб!), осъзнах, че някак си съм свързвала боба с тежка храна. А има комбинации, където усещането е съвсем различно😊 Отново имаме едно самодостатъчно топло ястие с приятна свежест и много добре хармонизиращи вкусове на продуктите в нея.

Ще отделя и малко внимание на категорията интензивен/пикантен зехтин extra virgin. Това са зехтини, които обикновено на нос имат силно изявени възприятия за зеленина (трева или листа от маслина или смокиня например) и ароматни билки, на вкус ~ на пикантни листни зеленчуци (рукола, цикория и т.н.), зелен бадем, артишок, стрък или плод зелен домат, пикантни подправки (черен пипер например). В зависимост от комплексността на вкусове и аромати, един зехтин може да обединява много от гореизброените усещания и да е многопластов и запомнящ се. Или пък да е по-семпъл и отново отличителен с наситени зелени нотки. Тези зехтини обикновено оставят пиперливо, парещо и провокиращо кашлица усещане ~ знак за високи до много високи нива на фенолни антиоксиданти (повече можете да прочетете в статията „Зехтин и здраве“). Листните салати с рукола и радикио или цикория много добре пасват с интензивни зехтини от сорта Moraiolo/Морайоло от Умбрия/Италия или Picual/Пикуал от Андалусия/Испания, или Chondrolea/Хондролея ранна реколта от Халкидики/Гърция, някои зехтини от о.Крит, Coratina/Коратина от Пулия/Италия. Тази Салата с листни зеленчуци и тиква ~ в случая повече спанак, варена тиква, тиквени семки и овкусена с пикантен зехтин и балсамико от Модена е чудесна. Например с Coratina и ядково „сирене“ от кашу за акцент и повече плътност и богатство на вкусовете. Имаме и пикантност, и сладост, събрани в едно!

~ Желая ви пълна наслада за сетивата!

~ we are what we live ~ we are what we eat ~ food for change ~

Северното Черноморие ме плени с чистотата на Природата и зареди с вдъхновение, което може да дойде само от нея ~ много истинско и чисто. И това преживяване и дълбока свързваща емоция с Природата и Морето ми бе достатъчно за тази една седмица. Имах си любимото кафе за сутринта и бутилка зехтин extra virgin от сорта Casaliva и нещата се успокоиха на тема храна и откриване на нови местни вкусове и аромати. Такива за жалост нямаше, т.к. и тук, както на много места (ресторанти) в страната шансовете да се готвят и предлагат местни ястия са минимални. Малко ми бе тъжно, имайки предвид скорошни пътувания в Турция и Италия, където местните хора се радват да приготвят характерни за тяхното място гозби и да ги предлагат в ресторантчетата си. Затова пък, чистотата, топлината, вкусовете и ароматите на морето се запечатаха за дълго в сърцето. И всеки ден имаше своята различна история с настроенията на Природата.

И така, темата ни е Лято и неговата пъстрота и яркост, която няма как да е само във видимото за очите. Тя е и във вкусовете, и в ароматите, и в мечтите. Ще споделя с вас няколко любими мои ястия, които приготвих тези дни и са много подходящи за летните дни. Носят лекота за тялото и ума и са 100% олицетворение на философията на „Средиземноморската диета“. Тя залага на разнообразие от продукти и тяхната сезонност, на баланса.

Откриваме летния сезон с Цветове от тиквички на фурна, пълнени с рикота, копър, розов пипер и зехтин extra virgin. Тази рецепта познавам от Италия, с удоволствие похапвам ястието през юни и юли в местни тамошни ресторанти. Затова оригиналът е с рикота. Може да ползваме и извара. А аз направих домашно прясно сирене (панир), което споменавам със стъпките на приготвяне в статията „Специалният шафран“ и добавих розов пипер, който направи вкусът истински специален и някак празничен. Много лесно и семпло ястия, същевременно леко, вкусно и запомнящо се. Учи и на търпение😊с внимателното пълнене на цветовете, т.к. те са много нежни и деликатни. Аз ползвах малка лъжичка за кафе, следващият път ще опитам със сладкарски плик (пауч), отрязвайки малък отвор и нежно изстисквайки крема в цвета.

Ето и рецептата ~ Цветове от тиквички на фурна ~ за 2 порции (8-10 цвята)

~ 8-10 цвята от тиквички (измивам ги внимателно, ако има прах или някакви животинки)

~ 250г рикота/ извара/ прясно сирене

~ шепа нарязан на ситно копър

~ 2 с.л зехтин extra virgin (аз ползвах сорта Casaliva от езерото Гарда, може и по-деликатен като Koroneiki или Arbequina)

~ 1 ч.л. смлян/стрит розов пипер (аз ползвам хаванче за целта) и малко сол и бял пипер на вкус

Правим еднороден крем със съставките и пълним цветовете. Подреждаме ги в тава върху хартия за печене, посипваме с още 1-2 лъжици зехтин и печем в предварително загрята фурна около 15мин., на 170-180C. Съветът ми е да ги следите, за да не започнат да прегарят😉

Продължаваме с една лятна яхния ~ среща на Изтока и Запада. Тя е мое творение, където свързах растителни въглехидрати, протеини и мазнини и се получи вкусно и балансирано ястие. Главен герой–зеленчук е бамята. Самата аз не съм я ползвала много в кухнята и когато преди време опитах зеленчукови ястия от Индия, Шри Ланка и Турция се запалих по нея. Зарадвах се да я намеря в София на фермерски пазар и ето я сготвена! Бамята е великолепен зеленчук ~ богат на фибри, витамин K и С, витамини от групата В, Магнезий. Има една тънкост с нея ~ да не „потекат лигите й“. За целта я бланширам 3-4мин. в леко кипяща вода, а след това обилно я измивам в студена течаща вода и е готова за добавяне към ястието по-късно. Запазва и свежия си зелен цвят. Бамята е много вкусна така бланширана в зелена салата или съчетана с домати, изсушени на слънце и кус кус, с магданоз, лимон и зехтин extra virgin.

Ето и рецептата ~ Лятна яхния с бамя и нахут ~ за 3-4 порции

~ 300g свежа бамя (бланширам и я охлаждам)

~ 1 средно голяма тиквичка, нарязана на кръгчета (бледо или тъмно зелена, не я белим, ако е прясна и знаем от къде идва😊)

~ 200g пюре от слънчеви домати

~ 200g сварен нахут (накисваме 100g сух за нощта и варим на следващия ден или ползваме готов сварен)

~ шепа нарязани копър и магданоз (експериментирах и с градински чай Салвия – може да добавите няколко листа за аромат)

~ микс от ароматни индийски билки (смилам ½ ч.л. кимион и 1 ч.л. семена резене, смесвам ги с 1 ч.л. куркума и ½ ч.л. ), 1 дафинов лист, сол на вкус

~ 4 с.л. кус кус, които оставяме да набъбне в гореща вода (опционно за повече плътност)

~ 2 с.л. зехтин extra virgin по-обикновен за задушаване на микса подправки и по 1 с.л. по-специален за финал на ястието при сервиране в чинията ~ ползвах ярката Coratina с интензивна пикантност от Пулия. Може и по-спокойния Koroneiki от Гърция. И двата сорта са с високи нива на полезните фенолни антиоксиданти. Сортът Picual от Хаен също е подходящ, т.к. има усещане за зелен домат и билки

На среден огън в зехтина задушаваме дафиновия лист за 1 мин. и микса подправки за още 1-2 мин. Към тях добавяме тиквичките и задушаваме за 5мин. Изсипваме доматеното пюре и оставяме да къкри на бавен огън около 8-10мин. Осоляваме, добавяме зелените подправки и готовите бамя, нахут и кус кус. Ако преценим можем да разредим с 3-4 с.л. топла вода. Дърпаме от огъня и оставяме яхнията „да отлежи“ за 1 час ~ така вкусовете и ароматите естествено се съединяват. Сервираме със струя по-специален зехтин extra virgin.

Една радваща комбинация, която е чудесна за пролетта и лятото е ризото с аспержи и песто от магданоз и бадеми. Това е моята последна интерпретация на тема „любимо мое ризото“. За аспержите, техните ползи и това, че са много ниско калорични споменахме в статията „Зеленчукови вкусотии“. А пестото от магданоз, бадеми и зехтин extra virgin обединява полезни витамини, минерали и мастни киселини. То придава свежест и още по-кремообразна структура на ястието. Става вълшебно вкусно, особено, когато оризът запазва лека твърдост „алденте“. Можете да си припомните как готвим хубаво истинско ризото в статията „Италия bella Италия“. Принципът на приготвяне тук е същият. 10мин. преди да е готово ризотото добавяме суровите и нарязани с дължина 1.5-2cm зелени (може и бели) аспержи. Режа ги леко по диагонал за красота, нали тя е неизменна част от удоволствието от храната😊След като сме добавили настъргания пармезан и той е поел, добавям и пестото. За ориентир ~ 1 с.л. на порция. Сервираме със струя зехтин extra virgin, желателно е да е ранна реколта със свежи зелени нотки и ухание на свежо окосена трева и ароматни билки.

А самото песто е просто за приготвяне ~ в блендер слагам връзка измит, подсушен и леко нарязан магданоз, 20на бадема, 2-3 с.л. зехтин extra virgin, бял пипер, много малко сол ~ и след няколко минути е готово. Освен за ризотото, чудесно се съчетава със салати и паста, в салата с домати и печени чушки е великолепно и малко бяло сирене.

Продължаваме темата „Сезонни зеленчуци“ и бързам да  спомена лозовите листа ~ нежни, крехки, свежи. Ще приготвим сърмички, като този път съчетаваме червен ориз, кафява леща, лук шалот, джоджен, магданоз, цейлонска канела и корички от лимон. Харесвам тази рецепта, т.к. хармонично се срещат растителни въглехидрати и протеин, интересни ярки аромати, които придават многопластовост на вкусовете и преживяването и онази естествена нежна киселинност на младите лозови листа, която допълнена със сос от кисело мляко и джоджен става съвсем завършена.

Получава се едно здравословно ястие, богато на фибри и допълнено с полезните фенолни антиоксиданти на зехтин extra virgin от Испания ~ тук се насладих на многосортов зехтин (бленд), с преобладаващия в него сорт Picual. Другата тънкост на това ястие е, че запекох сърмичките и така вкусовете се концентрираха, без да се разводняват. Голямо удоволствие от това постно зеленчуково ястие!

Ето и рецептата ~ Лозови сърмички с леща и джоджен ~ за 24 сърмички (със сърмичките порциите са спорни😊)

~ 48 малки до средни листа, бланширани за 3-4мин. в гореща вода и изцедени от водата

~ 2 чашки за еспресо с кафява леща (накисвам я в студена вода за 3-4 часа)

~ 2 чашки за еспресо с червен ориз (накисвам го в студена вода за 4-5 часа)

~ 1 средна глава лук шалот, нарязан на дребно

~ 1 шепа, нарязан на дребно магданоз с дръжките

~ 1 ½  ч.л. стрит сух джоджен

~ ½ ч.л. цейлонска канела, сол на вкус

~ ½ ч.л. изсушени корички от био лимон, може и свежи, разбира се

~  2 с.л. по-обикновен зехтин extra virgin за задушаване на лука и по 1 с.л. за всяка порция при сервиране, по-специален едносортов или регионален зехтин

~ за соса: 1 кофичка кисело мляко, 1 ч.л. стрит сух джоджен, щипка сол за вкус

Задушаваме лука в зехтина. Добавяме отцедените леща и ориз, малко топла вода да ги покрие. След като закипи, оставяме 15мин. да къкри на бавен огън. Прибавяме билките и подправките и оставяме на котлона още 5мин. До тогава водата почти изцяло е поета. Изключваме котлона и оставяме за още 10мин. ~ така ароматите и вкусовете се смесват хармонично. Междувременно си подготвяме „терена“ за навиване на сърмичките. На плоска чиния разполагаме по 2 листа за всяка сърмичка ~ съчетавам по-голямо с по-малко листо. Слагаме 1 с.л. от плънката и правим плътно пакетче. Подреждаме ги плътно в подходящ тавичка, добавяме пръст вода (сипвам гореща във вече празната тенджера от плънката и така съхранявам всяка частица вкус) и тънка струя зехтин extra virgin върху сърмичките.

Печем в предварително загрята фурна на 180C, около 20мин. след като е закипяла течността. Изключваме фурната и ги оставяме още 10мин. да се успокоят и поемат течността.

Сърмичките ни са готови! Сервираме ги със соса от кисело мляко  и фина струя зехтин extra virgin, от по-специалния😊с изразени аромати и вкусове.

~

Желая ви пълна наслада за сетивата!

~ we are what we live ~ we are what we eat ~ food for change ~ 

Пролетта и зимата се сляха в едно за нас хората ~ останахме си вкъщи за по-дълго от обичайното и свободата, с която сме свикнали остана във физическите рамки на дома и във виртуалните на света. Някак сюрреалистично се насложиха всички обстоятелства. За мен лично тези две първи седмици на социална изолация бяха ползотворни, защото дойдох до творческия финал на важен проект (за който ще си говорим по нататък), приготвях храна у дома и валидирах някои по-стари рецепти, за да ги споделя с вас, гледах много филми, за които не съм намирала време до момента, слушах вдъхновяващи готвачи, всеки със своята лична история и без претенция, насладих се на божествена музика и хубави телефонни разговори с близки до сърцето ми хора. И така… за себе си осъзнах две неща, че, да, новите технологии са неизбежна част от живота ни и ще ускоряват присъствието си все повече и повече. А живото физическо общуване и енергията, която споделяме с хората са толкова автентични и съвсем различни от виртуалната комуникация. Обменът и свързването са по-интуитивни  и толкова безценни. Именно това общуване на живо ми носи огромна приятност в деня ~ за сърцето, тялото и ума. Виртуалното е за „в краен случай“😊Затова си пожелавам след това социално изпитание за всички ни и просветленията, които ни окриляват да се върнем към себе си и другите, и да се радваме на свързаността ни бавно, без да бързаме все нанякъде.

След това малко лирическо отклонение с радост споделям няколко любими мартенски идеи и рецепти, които ще внесат нови щрихи във вашия ден у дома, за закуска или следобедно кафе и чай.

Започваме с един ефирен средиземноморски пай със сирене, домати и босилек, обвит в няколко хрупкави и леки фини кори. Изключително непретенциозен и великолепен за закуска, особено съботно-неделно, когато времето ни е по-разтегливо и можем да се поглезим, побъбрим и да се посмеем на парче пай и кафе. И да ни е много вкусно. Изпробвах този пай със свежи кампари/чери доматчета, също и с конфи (предварително ги пека на хартия за печене 50 мин. на 120С с малко зехтин и билки под ръка, като мащерка, риган и розмарин). Обичам доматчетата конфи за този пай, в омлет, в суфле, в паста, в сирене по шопски, защото леко се карамелизират и нежно концентрират вкусовете си. И по този начин имаме усещане за сочност, сладост и деликатна киселинност, които само доматите могат да ни дадат. Божествени. Обикновено приготвям повече (не само за пая), може и заедно с тиквички или патладжани, за да ги ползвам за други ястия през деня. Така оползотворявам ефективно работата на печката.

Ето и рецептата ~ Средиземноморски пай със сирене, босилек и чери домати ~ за 2-4 порции

За плънката

~ 200 г бяло саламурено и обезсолено сирене, намачкано с вилица

~ 3 средни яйца

~ 3 с.л. кисело мляко с щипка сода бикарбонат за въздушен ефект

~ риган и черен пипер на вкус

За пая

~ 12 чери/кампари доматчета (свежи) или 18 (конфи)

~ 10 листа босилек (накъсани)

~ 4 фини кори за баница (може и пълнозърнести)

~ 8 с.л. по-обикновен зехтин extra virgin

~ тавичка или ринг с d=20см

Разбъркваме сиренето и яйцата с малко черен пипер и риган. След това добавяме киселото мляко, вече пухкаво и внимателно разбъркваме сместа, за да запази въздушността си. Плънката е готова.

Намазваме стените и дъното на съда с малко зехтин и поставяме три цели кори, с малко зехтин между тях. Уплътняваме по дъното и стените, а ъглите остават да висят отвън. Ползваме същия подход с корите като в рецептата за Пай със зеленини в „Ухание на есен“.

Разпределяме половината от плънката, и подреждаме доматчетата и босилека върху нея. Надипляме една кора и малко зехтин отгоре. Разполагаме равномерно остатъка от плънката и доматчетата и босилека. Опаковаме пая старателно, като след всеки четири завити ъгъла намазваме с малко зехтин. Последните четири ъгъла с повече, за да се залепят добре (оставям си 3 с.л. зехтин за финала).

В предварително загрята фурна печем 30 мин. на 180 С. Ако ползваме ринг го махаме внимателно и печем още 10 мин. да се зачервят страните по-добре. Ако не, печем цялостно 40 мин. Ползвам режим долен реотан + вентилатор и така паят се пече пълноценно отгоре, без да прегаря.

Продължаваме с друга любима рецепта за банички, този път с картофи и средиземноморски билки със сирене, или картофи само с източни подправки. Много са подходящи за семейството и за гости, защото са малки като мъфини и много удобни за изяждане на няколко хапки, с ръце. Можем да ги приготвим заедно с децата, защото са забавни за правене, а и създават нови умения. Наблюдението ми е, че децата са много любознателни и обичат да участват и помагат в готвенето.

Ето и рецептата ~ Банички с картофи и билки ~ за 12 броя

~ 5-6 картофа на кубчета, сварени на пара и намачкани след това

~ 4 фини кори за баница (може и пълнозърнести)

~ микс от средиземноморски билки (мащерка и риган), микс от източни подправки (кимион на прах и куркума)

~ 50 гр. бяло саламурено сирене (обезсолено и намачкано с вилица) или крема сирене. Получава се фантастично и с по-пикантни меки сирена

~ щипка сол за картофите

~ 6 с.л. по-обикновен зехтин extra virgin

~ форми за мъфини

Разделяме картофите на две за двата различни вкуса. Единият със средиземноморски билки и сирене, другият с източни аромати.

Разрязваме корите на квадратчета с размер 13×13 см. Правим го с ножица и четирите кори заедно, като внимаваме да не се разместят. Слепваме три слоя кори, като мажем между тях с малко зехтин, с четка. По-тесните парчета, които остават при разрязването, оползотворяваме между две квадратчета и така уплътняваме по добре дъното.

Намазваме със зехтин формите и след това разполагаме трите слепени кори, плътно по стените с пръсти. Разпределяме плънката, средно по две щедри лъжици от нея. Завиваме ъглите и ги залепваме със зехтин.

В предварително загрята фурна печем 20 мин. на 180 С докато приятно  се зачервят.

Сервираме ги още хрупкави и топли (но не горещи). Насладата е огромна, толкова семпли и толкова вкусни.

За финал оставих портокаловия кейк, който приготвих преди няколко дни за рождения си ден. Вдъхнови ме рецептата на Микела Киапа (Michela Kiappa), в която тя използва круши. Обожавам портокали и коричките им и избрах да приготвя сладкиша с тях, за да е истински сезонен. Те са ароматни и сочни, зареждат ни със светлината и оптимизма си и ни дават много слънчево средиземноморско настроение. Такъв е и самият кейк ~ олицетворение на ароматите и вкусовете на Средиземноморието ~ портокали, бадеми, мед и зехтин extra virgin. Сочен, мечтателен и здравословен, събрал цялото изобилие на Природата в себе си. Точно като за празник, макар и в домашна изолация😊Споделих го виртуално с приятелите си и се надявам скоро да мога да го приготвя и повече хора да му се насладят с небцето и сърцето.

Ето и рецептата ~ Портокалов кейк с бадеми и мед ~ за 8-10 парчета

~ 3 яйца, разделяме белтъците от жълтъците (яйцата изваждаме предварително от хладилника за 2-3 часа)

~ 50 мл. по-обикновен зехтин extra virgin

~ 100 мл. течен мед

~ 225 г. смлени на по-едро брашно сурови бадеми (приятно е да се усещат и малки парченца ядки). Белени бадеми или готово брашно също са добър вариант

~ 1 ч.л. бакпулвер

~ 1 ч.л. канела

~ ½ ч.л. сода бикарбонат

~ ½ ч.л. сол

~ филетата на 3 портокала (около 270 г., след като ги оставим 1 час в гевгир да се изцеди сокът). Корите запазваме и настъргваме за украса

~ 3-4 с.л. филирани бадеми за украса

~ форма с подвижен ринг и d=20 см

Разбъркваме всички съставки и жълтъците до еднородна смес. Добавяме внимателно с голяма лъжица разбитите на пяна белтъци. Изсипваме сместа равномерно в намазана със зехтин форма и дъно, леко поръсено с брашно.

В предварително загрята фурна печем на 160С в течение на около 30 мин. Следим печенето и на 20тата минута проверяваме с клечка готовността на сладкиша. Важно е да не го вадим от фурната, а само в края да проверим с клечката дали остава смес по нея. Така не прекъсваме процеса на набухване.

Фурните са различни и затова наглеждаме сладкиша да не загори от горе. Самата аз го пекох 15 мин. на режим долен реотан и вентилатор и той се зачерви отгоре. След това оставих само долен реотан и го покрих с хартия за печене. Сместа е много нежна и бързо става златист на повърхността.

Украсяваме с бадеми и портокалови корички, които придават допълнителен аромат и богатство на вкусовите и ароматни възприятия. В оригиналната рецепта Микела Киапа поръсва с филирани бадеми и пече с тях, като в момента, в който започнат да се зачервяват, покриваме с хартия за печене и доизпичаме само на долен реотан.

Оставяме готовия кейк да изстине и го вадим от формата върху поднос. Украсяваме го и сме готови да го поднесем и да споделим неговата жизнерадост и специалност.

Желая ви пълна наслада за сетивата!

~ we are what we live ~ we are what we eat ~ food for change ~

Πορτοκαλοπιτα ~ любим гръцки сиропиран сладкиш, който винаги и където и да съм в Гърция опитвам. Вкусих го и това лято, в южен Пелион, в малката семейна таверна „При Елени“, където Джордж (сина на мама Елени и IT специалист във времето, извън летния сезон), не само усмихнат ни сервираше вкусни автентични блюда, а и приготвяше най-специалните и изящни десерти, с аромат на праскови, мандарини, портокали и какво ли още не. Именно там опитах най-вкусната в живота ми Πορτοκαλοπιτα и Джордж с радост сподели рецептата, на известния готвач Янис Лукакос.

И ето ни вече през декември, със сладки портокали в кухнята и едно заветно листче с името на готвача и сайта му. Така започна моята история с приготвянето на сладката интерпретация на този иначе така традиционен сладкиш. Това, което истински ме плени в „При Елени“ беше непознатата за мен, до този момент, текстура на десерта, различна от традиционното реване, напоено с портокалов сироп. Тя беше някак въздушна и многопластова и провокираше многообразни усещания за небцето. Не толкова сладка и натрапчива, и с много богат портокалов вкус и аромат. Сервирана с топка сметанов сладолед беше самото съвършенство!

Гръцкият не ми е силата, но незнанието му нямаше как да спре въодушевлението и целеустремеността да приготвя тавичка с Πορτοκαλοπιτα за имения ми ден на 9 декември. Нещо ново и различно за любимите ми хора. Всички бяха във възторг от наситените и богати вкусове и аромати на сладкиша, от съчетанието на портокалова сладост и мека горчивост, идваща от коричките. Перфектното сладко преживяване, декемврийско и празнично! След седмица повторих приготовлението, за едно – две доуточнения, които исках да направя и сега представям на вашето внимание самото съвършенство ~ Πορτοκαλοπιτα!

Ето и рецептата ~ Πορτοκαλοπιτα ~ за 9 парчета

~ тавичка с размери 19х19 см (имам йенски съд, който е с капак и много удобен за съхранение в хладилник)

За сместа

~ 2 средни яйца

~ 100 г кристална захар

~ 65 г кисело мляко

~ 170г фини кори*, накъсани на много дребно (2х2см като ориентира за размера на парчетата)

~ 110 мл зехтин extra virgin (ползвам с деликатна до средна Плодовост и Пикантност, испанският сорт Arbequina е подходящ, както и гръцки варианти, по-ранни реколти, за да имат свежест)

~ 4 г настъргани на дребно корички от кората

~ 8 г бакпулвер

~ върха на кафена лъжичка ванилови семенца (от шушулка)

*използвам фини точени кори (харесвам тези на Harmonica), с минимално стабилизатори и по-естествен и свеж вкус. Стоят малко по-плътно от обичайните и придават автентичност на сладкиша. Първият ми опит беше с пълнозърнестата им версия и независимо, че се получи много вкусен десерт, не ги препоръчвам, т.к. плътността е по-голяма и не попиват така добре сиропа. Другата тънкост е да се накъсат на много дребни късчета, за да поемат добре от яйчената смес, което при мен се получи съвършено при втория уточняващ опит.

За сиропа

~ 200 мл прясно изцеден портокалов сок

~ 200 мл вода

~ 22 г настъргани на дребно корички от кората (използвах кората на 3 средни портокала за 26 г корички)

~ 150 г кристална захар (намалих захарта с 50г при второто приготвяне)

В малка тенджерка изсипваме водата и когато е вече гореща добавяме захарта, коричките и портокаловия сок. След като кипне, оставяме за около 5 мин. на бавен огън, за да се съединят ароматите.

Разбиваме яйцата и захарта с бакпулвера, след което добавяме ванилията, киселото мляко и портокаловите корички. Готовата течна смес изсипваме върху накъсаните на ситно кори. Слагаме ръкавица и добре разбъркваме с ръка, докато корите поемат обилно и се получи еднородна смес-тесто.

Изсипваме я равномерно в съда за печене и печем на 160С, в предварително загрята фурна, около 45 мин., до златист цвят на повърхността. Аз пека на режим долен реотан + вентилатор, върху тава от фурната и на най-долно ниво (на 40тата минута проверих с клечка готовността на сладкиша, а йенският съд е истинско предимство, т.к. можем да видим какво става и с изпичането на дъното, особено, когато нямаме много опит с печива, какъвто е и моят случай).

С върха на нож правим десетина прореза на повърхността, за да може сиропът да попие по-лесно. С черпак изсипваме постепенно все още топлия сироп. Оставих всичките корички, за да се усещат сладостта и горчивината едновременно със всяка хапка. Вариант е сиропът да се прецеди и само половината от коричките да върнем в него. Наистина е въпрос на предпочитание и избор след изпълнение на оригиналната рецепта.

Сладкишът ни е готов и можем да го сервираме вечерта, след като е престоял няколко часа или на следващия ден за обяд. Съчетан със сметанов занаятчийски сладолед е истинска свежа прелест. Много е празничен за Коледната и Новогодишна трапеза и чудесна алтернатива на баклавата и тиквеника. Определено радва сетивата и ни настройва за мечти.

Дозата може да се удвои, в продълговата тавичка. Важно е да запазим пропорциите, за да имаме и висо1ина като ефект на парчето. В този случай печем 5-10 мин. повече.

Желая ви пълна наслада за сетивата!

~ we are what we live ~ we are what we eat ~ food for change ~