Япония ~ как да не я обикнеш

(Last Updated On: 11.12.2018)

Както с маслиновото дърво, така и с Япония любовта е с мен ~ настойчива и от сърцето. Дълбока и без обяснение. Oт много отдавна и по-осъзната през последните 5-6 години, когато виждам и чувствам все повече свързващи неща, които резонират с мен самата. И това е без все още да съм била в Япония. Всъщност плановете за 2018 включваха пътешествие в страната на изгряващото слънце, което отложих, за да се подготвя по-добре и така да мога да се потопя по-дълбоко в страната и културата й и не като класическия турист. Така се случи през последните години, че по житейския си път започнах да срещам и общувам с японци и тяхната ненатрапчивост, внимание и мъдрост ме плениха. Също и вярата и подкрепата, които безрезервно ми даваха като част от тяхната собствена житейска философия. Спомням си, в сложен за мен момент, думите на мой нов приятел от Япония, който ми каза „ Когато моментът узрее, всичко естествено ще разцъфти“, толкова семпли, премерени и истински думи. Често си повтарях тази мъдрост месеци след това, за да укротя нетърпението и копнежа за случване на разни неща. За мен започна да се открива нов свят на красота и широта чрез изкуството на Япония ~ музика, занаяти, мода. И храна, разбира се. Това, което обединява всички тях е вниманието към детайла и устойчиво втъканата философия „по-малкото е повече“. Без разточителство, без излишък, с изключително майсторство и безупречно качество.

И много сърце и търпение, вложени в създаваните творения, независимо от естеството и цената им. И дали са лист хартия за опаковане, изящно завит бонбон мочи или ръчно тъкана риза са все удивителни и истински пленяващи за мен с енергията и вниманието, вложени в тях. Направо хипнотизиращи, защото всеки път пораждат мисли „Как е възможно подобно творение да е създадено от човек“. Ако бе от природата е някак си разбираемо за мен, но от човециОбичам природата и нейните творения и превъплъщения ~ те са неизменна част от мен и живота ми ~ нещата да следват естествения си ход, да са съвършени в незадължителна симетрия, да са семпли и в същото време удивително въздействащи. Да са спокойни и бурни, бледи и ярки, тихи и звънки ~ двете страни на една и съща монета. Контрасти, които радват и ме правят истинска и ми носят щастие. Подобно е и с Япония и отношението на жителите й към природата, предадено им от древната религия Шинтоизъм, която хармонично си съжителства с Будизма и Конфуцианството от много години. Основните принципи са дълбоко преклонение, възхищение и приемане на природата, такава каквато е. Благодарност. Уважение. И както хората са ненатрапчиви към себеподобните си, по същия начин се отнасят и към природата ~ да се порадват на чудесата й през сезоните, да я запазят в естествения й вид и да я пренесат в живота си по-най грижовния и естествен начин, без никаква груба намеса във формите и материалите. 

Радост от цъфтящите вишни (сакура) през април ~ цветето на пролетта и ярък образ за Япония и нежна грижа за хризантемите (кику) ~ цветето на есента и важен символ още от 8в и периода Нара (хризантемата с 16 цветолистчета, в стилизиран вариант, е на императорския печат и на паспортите, тя символизира дълголетие и обновление за японците ). Щастие да си починат и отбележат националния празник на планината всеки 11 август (един от 16те, сред които и Пролетното и Есенно равноденствие) или просто да се поразходят в цветните спокойни градини. Това отношение към природата и мяра у японците много ми допадат и ги чувствам особено близки, особено през последните 7-8 години, когато самата аз се свързах по-силно и с природата, и със себе си. И трайно споделям философията по-малкото е повече“ и нищо излишно.

И така, този кратък културологичен увод съвсем плавно ни отвежда в света на храната. Влюбвайки се в Япония, започнах да търся вкусовете и ароматите на тази страна и още по-интересното за мен ~ как да ги свържа с любимата си Средиземноморска диета“. Открих много общи неща ~ свежи сезонни плодове и зеленчуци и щадяща обработка (включително и топлинна), за да съхранят качествата си. Ориз, рамен и бобови храни, източник на въглехидрати и протеини. Свежа риба и морски продукти. По-скоро птиче месо, отколкото червени меса и в скромни количества. Местни билки, но без излишество. Природен чай, зелен. Ядки и семена. Може би разликата е в количествата, които за нас хората от Запада си остават по-изобилни. Жизнерадостният темперамент и емоцията от дългото споделяне на храната с близки и приятели са емблематични за „Средиземноморската диета“ и това я прави уникална все пак. И семплостта, която в нашите ширини е различна и не така минималистична. Така или иначе, балансът и хармонията и в двата случая ги има.

По темата със семплостта, близостта до природата и неголямата намеса в характера на продуктите, за да се съхранят качествата и свежестта им, наскоро опитах кафе, буквално екстракт от кафе, който се прави с японската „система“ за „капещо“ кафе (i.e. dripping coffee) Kalita и ме очарова. Как се запазват и изпъкват по деликатен начин ароматите и вкусовете на прясно смляното кафе! И как пиейки кафе от Гватемала или Колумбия, или Етиопия мога да се насладя на различни сетивни преживявания. По един много семпъл и щадящ за природата начин. Вече съм й поклонник и всяка сутрин се наслаждавам на ритуала (ок. 5 мин е цялото приготвяне) и свежото ароматно кафе. Научих се и на повече търпение и правене само на едно нещо (е, не винаги ми се получава), т.к. е желателно да си до каничката, за да е непрекъснат „капещият“ процес. Интересна е и темата с добавените мазнини, които не се използват така често в Япония, само за определени ястия, като темпура, например. Зехтинът extra virgin и 100% природен продукт е харесван от японците и се внася, и вече произвежда в Япония. Наскоро мои приятелки от Япония и Тайван, с които заедно се сертифицирахме в Сомелиерската програма бяха на о. Шодошима (намира се между Осака и Хирошима) за беритбата на реколта 2018 ~ климатът там е близък до Средиземноморския и маслиновите дървета се чувстват много добре. С грижата на домакините им няма никакво съмнение, че се получава фантастичен местен продукт! За японците маслиненото дърво има силна символика ~ мир, спокойствие, вечна вярност и успех. В Токио се провежда ежегодно и значимия международен конкурс, посветен на зехтина и качествата му ~ Japan Olive Oil Prize. 

Традиционен зелен чай за Япония е Мачча (matcha) ~ той се приготвя по време на емблематичната чаена церемония с много внимание, грижа и безупречност. Харесвам и други типични видове чай като Сенча, Кукича и Гьокуро, обаче Мачча има голяма харизматичност за мен. И вкусът и ароматите са толкова искрящо зелени, и е коктейл от естествени антиоксиданти, добри за свежест и бодрост, както на кожата, тялото, така и на ума. И с добра защитна функция срещу окислителния стрес. Зная, че за много хора е специфичен като вкус, за други не особено приятен. В много западни култури е на мода и се предлага в тематични Мачча барове (Щатите, Китай, Германия, Англия са 4те най-големи потребители след Япония). При мен не е нито едно от горните две ~ просто обожавам вкуса и настроението, което ми носи, независимо дали е само чай или латте. И ритуалът на приготвяне с бамбуковата четчица ~ специално време, отделено само за мен. Мачча ме вдъхнови да я използвам и в храна, която приготвям и ето малка рецепта за лека и здравословна закуска ~ кисело мляко с Мачча, сусам, шам фъстък и чаена лъжичка зехтин extra virgin. За сладост може да добавите малко мед.

Получава се богат на полезни съставки коктейл, ще спомена някои от тях ~ omega 9, витамините от групата B, желязо и фосфор. Също и невероятен антиоксидантен ефект, идващ, както от Мачча, така и от зехтина. В сезона на постите, опитах и паста с Мачча. Направих зелен сос от малко листа пресен спанак, сурови тиквени семки и шам фъстък, зехтин extra virgin, ранна реколта от сорта Casaliva (езеро Гарда, Италия) и бял пипер, морска сол, лимонена планинска чубрица и малко риган на вкус. Получи се приятно зелено ястие, добра комбинация от бавни въглехидрати и протеини. И полезни витамини и минерали, идващи от ядките. С добавените безрезервни качества на зехтина с високи нива на фенолни антиоксиданти от ранната реколта. Удачно съчетание за зимата и имунната ни защита.

И вкусно. С Мачча можем да приготвим и кекс, и чийзкейк, и сладолед, и палачинки (предложила съм рецептае в статията „Сутрин, пълна с енергия“ в раздел EVOO & здраве), и бонбони, и много други сладки и солени рецепти, стига да ни допада вкуса и да отключим фантазията си. Както с бонбоните по-долу, Мачча придава и свеж жизнерадостен зелен цвят ~ смесих кокос и върха на кафена лъжичка Мачча за овалване на бонбоните и ефектът е пленително пролетно зелено.  За настроение в по-мрачните зимни дни.

Искрено ви пожелавам да експериментирате с типични продукти от нашите и източни ширини и да ги комбинирате. Получават се невероятни и здравословни съчетания, които дори и мен удивляват понякога (напр. пастата със зелен сос или любимите ми бонбони с фурми, бадеми или шам фъстък, Мачча, зехтин extra virgin и кокос). Празник и възторг у дома! Баланс и здраве в едно. „Sky is the limit“ ~ понякога казвам на лекции за зехтин ~ за фантазията ни.

Желая ви пълна наслада за сетивата!

~ we are what we live ~ we are what we eat ~ food for change ~