Резене ~ фантазия от вкусове и аромати

Вече знаете, че съм посланик на ‘Средиземноморската диета“ и обожавам зеленчуци и билки, които са дар от природата и щедро растат в земите на Средиземно море. Каперси, артишок, розмарин, резене (финокио на италиански, фенел на английски, всичките са от едно семейство) са ми много любими заради много ярките вкусове и аромати и интересни вкусови съчетания, които правят с други продукти. Истинска сетивна експлозия, събрала в себе си много слънце, море и любов. Заинтригува ме, че България е трета по производство в света (около 4%), след Индия (60%) и Китай(5%) през  2014. А ние нямаме традиции с това растение ~ и зеленчук, и подправка едновременно. Символизира сила, дълголетие и кураж. А английският поет от 19в. Longfellow възпява растението за добро зрение.

 

 

Нар ~ божествен зимен плод

Вече споменавах, че съм пленена от Изтока и от Близкия също. Има една магнетичност, многопластовост, колорит и радост, които много ме привличат. Някои неща не можем да си обясним, те идват от сърцето и тази моя любов е такава. Обичам да опознавам чуждоземни култури и техните хора, и обичаи, и земи, и да пътувам по тях. Онази заразителна усмивка и сърдечен поглед, и безрезервно приемане са неща, които ме очароват и пленяват у хората от Изтока. И така се завръщам отново и отново и ми е трудно да избера западната посока за пътешествия и себепознание. Сетих се за нещата, които споделям сега, когато взех в ръцете си този мой любим източен плод ~ божественият нар.

 

Магията на шафрана

Срещнах се с ароматите на тази най-скъпа подправка преди много години в Испания. Тогава по необясними за мен причини не я оцених по достойнство. Срещата ни се повтори не толкова отдавна и истински се омагьосах как тези необичайни ухания пленително се преплитат с вкусовете на ориз, панир, яйца, морски деликатеси, ефирни сосове и ги правят някак си специални. Обичам пътешествията и нови земи и откривателства и може би затова е толкова очарователно, че с шафрана мога да пътувам в Иран, Азербайджан, Сардиния, Кашмир и земите, които са в пояса от Испания до Кашмир.

 

 

Пролетни настроения в зелено

Пролетта е истински специален сезон за мен. Не само защото съм дошла с благата вест на пролетта, а и защото е носител на събуждането, обновлението, пъстрите цветове, искрящото зелено и песнопенията. Символ e на чудото Живот! Сетивата ни се отварят, телата копнеят за стройност и движение, душата започва да лети и мечтае. Дните носят радост, динамика и нови преживявания.  Изпълнени са с много светлина, любов и близост с Природата ~ как да не забележим и семплостта, и пищността, и съвършенството, събрани в изобилие от форми и цветове. И най-офисният съвременен градски човек не може да остане равнодушен! 
 
 
Именно тези настроения и мечтания на фантазията вдъхновиха мои кулинарни творения, които съм щастлива да споделя с вас. Определено „кодът е зелено“, ама много зелено в богатата му многообразна палитра, също и ярко жълто ~ в чинията, за да радва сетивата и да носи лекота, ефирност и много грижа за тялото. Също да е източник на енергия и баланс, идващи основно от Природата и даровете й. И да активизира метаболизма по естествен и благодатен, и щадящ начин. Без агресия и сериозни ограничения. Първата моя любима група са зеленините ~ коприва, лапад, спанак и киселец. Обичам ги, защото можем да приготвим много разнообразни ястия ~ от супи през пюрета до яхнии и да ги комбинираме с варива, зърнени храни, зеленчуци, ядки. А също така, защото са пълни с полезни вещества за пролетния обновителен цикъл на тялото. За мен бе любопитно и полезно да науча, че копривата, освен че преобладаващо е с воден състав, съдържа и протеини, и мазнини, богати на есенциалната мастна киселина Omega 3
Много е важно съотношението между Omega 6 и Omega 3 да е балансирано в диетата ни и препоръчително по-малко от 4:1. За жалост, в съвременния забързан начин на живот и хранене, като цяло, ние хората сме пренебрегнали основни моменти, свързани с мазнините и по-осъзнатия им прием. Хапваме много готови храни и много повече мазнини и протеини от животински тип в сравнение с предишните две познати ни поколения, като преобладаващо животните се отглеждат затворени и се хранят с фуражи, вече богати на Omega 6. Така и производните продукти концентрират повече Omega 6 от зададеното изначално от Природата. При копривата, независимо дали листата са още млади и крехки или пък по-стари, съотношението на двете мастни киселини е в полза на полезната за различни физиологични функции Omega 3 (почти 2 пъти е повече Omega 3 при млади листа и почти 4 пъти при стари). Ето едно много вкусно и леко Пролетно ястие с коприва, лапад и булгур. Знаем, че свежата коприва, също и лападът, след като сме отстранили жилите от листата му, имат нужда от запарване с гореща вода за няколко минути, за да омекотим листата. Нарязваме ги на дребно и ги задушаваме за 10 мин. с малко вода. Поомекнали ги добавяме към задушен лук в зехтин extra virgin и оставяме да къкрят. Киселецът придава свежа нотка на ястието и тук е моментът да го прибавим нарязан. А класическият ориз замених с булгур, който добавих към зеленините и оставих заедно да къкрят. След 20-25 мин. ястието е готово и овкусено със сол и бял пипер. Обогатих го с нарязан на дребно свеж копър, счукан в хаванче шам фъстък и зехтин extra virgin Много хубаво се удвоява ефектът на Оmega 9 ~ и от зехтина, и от шам фъстъка. Тук използвам зехтини със свежи нотки на билки и свежо окосена трева, от ранни реколти или италиански сортове, с аромати на зелен бадем, артишок, ароматни билки и пикантни подправки (повече за профилите зехтин можете да прочетете в статията „Салатени шедьоври“ http://www.mypureolive.com/bg/салатени-шедьоври/ ). Такива сортове са тосканските, от Умбрия, от езерото Гарда. Можем да ползваме и сорта Intosso от Абруццо или Itrana от Лацио. Имаме и “тежката артилерия“ от Пулия, сорта Coratina, който освен зелената свежест носи и много пикантни, а понякога и нотки на сладки подправки. Разбира се можем да ползваме и гръцки зехтини от Пелопонес, Крит или Халкидики. Всеки „намира“ ароматите, които му допадат, за да обогати ястието и да му придаде блясък (и в пряк и в преносен смисъл😊) Копърът го ценя много ~ богат е на Витамин C, Желязо, Манган, Фолиева киселина (Витамин В9), източник е и на Магнезий и Калций. Затова много обичам да подправям ястия, особено със зелен боб, леща, таратор, зелени салати, също и с авокадото добре си партнира. А и ароматът е изключително приятен. Следва една яхния ~ Зелен боб, катофи и букет подправки, отличен пример за концепцията „Изтока среща Запада“, която ми е особено интересно да интерпретирам. Ароматите в това ястие са вдъхновени от аюрведичната кухня, цял букет от източни подправки, които хармонизират със зеления боб и картофите в лека за тялото и много вкусна яхния. Дори можеш да потопиш залък ръжен или селски занаятчийски хляб с квас в соса и буквално да „оближеш пръсти“. През този сезон това ястие е много подходящо с лекотата си, а и съчетанието от подправки е изключително благодатно за метаболизма . И така ~ задушаваме в зехтин extra virgin 1-2 дафинови листа и ситно нарязан корен от джинджифил. Добавяме сместа от прясно смлени кимион, семена от резене, прах куркума и кориандър и разбъркваме минута-две да отделят ароматите. Крехък зелен боб с малко топла вода разбъркваме с подправките и оставяме да къкри на бавен огън 10 мин. Ако бобът е предварително бланширан едновременно добавяме и картофите на кубчета. След 20-25 мин проверяваме свареността на зеленчуците и ако са готови овкусяваме със сол. Сервираме с дребно нарязан магданоз или копър, по желание ~ и двете мерудии са великолепни. И лъжичка пълнозърнест сусам за финал. В този случай използвам по-мек и деликатен зехтин ~ някой гръцки или Arbequina от Испания, за да даде облост на вече ярките аромати в чинията. Спанакът е ценен листен зеленчук, който съдържа богатство от витамини и минерали ~ Витамин К, А и С, Фолиева киселина, Манган. Източник е и на Желязо и Магнезий и също нискокалоричен. А магданозът е друга моя любима мерудия, която ползвам обилно в яхнии или гювеч със зеленчуци и картофи, за обичаната близкоизточна салата табуле, в кюфтета. Хубаво е да знаем, че това е една „супер“ подправка и когато е свежа има изключителни хранителни качества. Богата е на Витамин С (160% от препоръчителния дневен прием на 100г), Витамин К и А, Желязо и Фолиева киселина (Витамин В9). Източник е и на Калий, Магнезий, Калций и Цинк. Цяло богатство, чието начало идва от земите на Средиземноморието. За финал ще споделя една пролетна здравословна салата и рецептата й с точни пропорции. Сигурна съм, че както и аз, така и вие ще й се насладите много. Салата с карфиол и спанак ~ тук сосът е „черешката на тортата“. Той е със сусамов тахан, сушени на слънце домати и много магданоз, а карфиолът, овкусен обилно с него е божествено вкусен! Този сос е подходящ за овкусяване само на листни зеленчуци ~ пробвайте разни варианти. Ето и рецептата ~ Салата с карфиол и спанак ~ за 4 порции ~ 1 средно голяма глава карфиол, на розички, сварени на пара за 30мин., да останат леко хрупкави (ако обичате суров карфиол може и да не се вари) ~ 1 пакет микс зеленолистни салати или ½ пакет валериана и ½ пакет бейби спанак За соса ~ 3 чаени лъжици сусамов тахан, 15 сушени на слънце домати, сока на 1 лимон, ½ лъжичка суха планинска мащерка, 1 връзка магданоз (почистен от дръжките и нарязан), сол и бял пипер на вкус (внимаваме със солеността на сушените домати!), 6 лъжици зехтин extra virgin (с изявена пикантност, сорт Coratina/Пулия, Picual/Испания, Moraiolo/Италия). В блендер разбиваме съставките до еднороден нежен сос, можем да добавим няколко лъжици топла вода, ако е много гъста сместа. Овкусяваме обилно карфиола със соса в купа ~ ако розичките са по едри, нарязваме на филийки 5мм, ако са дребни ги оставяме цели. Добавяме салатата към вече овкусения карфиол и нежно разбъркваме. За по-красиво поднасяне ~ правим канапе от салатата, леко поръсена с 1-2 с.л. зехтин и върху нея подреждаме карфиола. ~ Желая ви пълна наслада за сетивата!
~ we are what we live ~ we are what we eat ~ food for change ~

 

 

Паста amore паста amore…

Дойде моментът да напиша за любимата ми паста. За мен лично това е супер храна ~ и лека, и питателна, и семпла, и с много въображение. Има моменти, когато коментираме с познати за пастата и как се пълнее от нея, има подобни схващания у някои хора. Бих казала и основателно, и не. Както с всичко и с пастата нещата са относителни. Отново стигаме до темата „баланс“ и как съчетаваме различни продукти в менюто ни, и количествата храна, които приемаме. Опираме и до качеството на продуктите и по-осъзнатия им избор, съобразено с индивидуалните ни нужди и специфики. Не случайно моята жизнена философия резонира с „баланс“ и „по-малкото е повече“. Самата аз мога да хапвам паста ежеседмично и често и нямам промяна в теглото или тежест в стомаха. Напротив, тя ми носи лекота и спокойствие за стомаха. Моя приятелка италианка винаги казва, когато е в България и наблюдава отрупаните с всичко чинии „Пастата се яде самостоятелно, без салати и други разядки към нея“. След като й се насладим, преминаваме към следващото блюдо (ако то въобще ни е нужно😉)

 

Коприва ~ любов от пръв поглед

Това определено е седмицата на копривата! И определено е голяма любов (не голямата ми😊), както много точно изразява заглавието. Имах истинско окриление и идеите идваха една след друга като пролетен дъжд. Копривата, както и лападът са онези зеленини, с които пролетта щедро ни дарява. А аз обичам интерпретациите със сезонни продукти, т.к. именно те следват ритъма на природата. И тялото ни ги приема леко и с радост през пролетта, когато те са свежи, а то копнее за свежест, лекота и зеленина, която да размърда метаболизма и да донесе нови минерали, витамини и куп други полезни вещества. И да си поотдъхнем и разнообразим след зимата.