Япония ~ как да не я обикнеш

Както с маслиновото дърво, така и с Япония любовта е с мен ~ настойчива и от сърцето. Дълбока и без обяснение. Oт много отдавна и по-осъзната през последните 5-6 години, когато виждам и чувствам все повече свързващи неща, които резонират с мен самата. И това е без все още да съм била в Япония. Всъщност плановете за 2018 включваха пътешествие в страната на изгряващото слънце, което отложих, за да се подготвя по-добре и така да мога да се потопя по-дълбоко в страната и културата й и не като класическия турист. Така се случи през последните години, че по житейския си път започнах да срещам и общувам с японци и тяхната ненатрапчивост, внимание и мъдрост ме плениха. Също и вярата и подкрепата, които безрезервно ми даваха като част от тяхната собствена житейска философия. Спомням си, в сложен за мен момент, думите на мой нов приятел от Япония, който ми каза „ Когато моментът узрее, всичко естествено ще разцъфти“, толкова семпли, премерени и истински думи. Често си повтарях тази мъдрост месеци след това, за да укротя нетърпението и копнежа за случване на разни неща. За мен започна да се открива нов свят на красота и широта чрез изкуството на Япония ~ музика, занаяти, мода. И храна, разбира се. Това, което обединява всички тях е вниманието към детайла и устойчиво втъканата философия „по-малкото е повече“. Без разточителство, без излишък, с изключително майсторство и безупречно качество.

Вдъхновение от Изтока

Харесвам семплостта и нейното съвършенство. Тя е като полъх, ненатрапчива и възхитителна. И в много случаи, за мен, завладяваща. Може би затова Изтока ме привлича толкова, хем семпъл, хем дълбок и многопластов. Откриваш нови и нови неща, срещаш нови и нови преживявания всеки пък, когато се потопиш там. Така е и с храната ~ обичам съчетаването на 2-3 продукта и интересните им срещи с аромати на други, за да се получат с характер и да носят своята си автентичност. Харесвам и елемента на трансформация на вкуса, благодарение на подправките, билките и ядките или нетипичното им съчетание с продукти, които ги прави различни като усещане. И ето ни на вълните на вдъхновението и мечтанието. Отварям скоба, че пиша тази статия високо в небето на път за Рим, а след това Лукка в Тоскана ~ изпълнена с вълнение и готова за нови зехтинени и вкусови открития. И малко поетична😊 Затова и започвам с нещо изящно и като вкусове, и като текстура, и като сладост ~ нежно прясно домашно сирене, кокосова захар, тичинки шафран, деликатен зехтин за спойка, роза Дамасцена и шамфъстък за финал ~ Сандеш ~ вдъхновение от Индия и божествено за сетивата. Лек ефирен десерт, с който идва спокойствие, радост, мечтание, любов.