Вдъхновение от Изтока

(Last Updated On: 08.02.2019)

Харесвам семплостта и нейното съвършенство. Тя е като полъх, ненатрапчива и възхитителна. И в много случаи, за мен, завладяваща. Може би затова Изтока ме привлича толкова, хем семпъл, хем дълбок и многопластов. Откриваш нови и нови неща, срещаш нови и нови преживявания всеки пък, когато се потопиш там. Така е и с храната ~ обичам съчетаването на 2-3 продукта и интереснaта им среща с други аромати, за да се получи ястие с характер, което носи своята си автентичност. Харесвам и елемента на трансформация на вкуса, благодарение на подправките, билките и ядките или нетипичното им съчетание с продукти, което носи различно усещане. И ето ни на вълните на вдъхновението и мечтанието. Отварям скоба, че пиша тази статия високо в небето на път за Рим, а след това Лукка в Тоскана ~ изпълнена с вълнение и готова за нови зехтинени и вкусови открития. И малко поетична😊Затова и започвам с нещо изящно и като вкусове, и като текстура, и като сладост ~ нежно прясно домашно сирене, кокосова захар, тичинки шафран, деликатен зехтин за спойка, роза Дамасцена и шамфъстък за финал ~ Сандеш ~ вдъхновение от Индия и божествено за сетивата. Лек ефирен десерт, с който идва спокойствие, радост, мечтание, любов.

Миналата година бях част от един невероятен курс, воден от Екатерина Минкова и посветен на Аюрведа, ~ хилядолетна философия за живот от Индия. С много дълбочина за храната като лек в зависимост от природата на всеки човек, неговата физика и психика. За грижата, която можем да полагаме за себе си и близките си, имайки знанието и слушайки сигналите на тялото си. За по-добър вътрешен баланс ден след ден. Харесах храната и богатството й, особено някои от по-семплите рецепти, които приготвихме. Като Сандеш с панир (прясно сирене) или яхния с панир и зеленчуци. То много ми напомни детството ми и прясното сирене, което баба приготвяше от козе или овче мляко всеки ден, свежо свежо за хапване. В повечето случаи със солено приложение. Тук заложих на срещата на Изтока и Средиземноморието и приготвих семпъл доматен сос с билки и зехтин extra virgin с интензивни зелени нотки и добре изявена пикантност от Тоскана сорт Moraiollo. В него потопих кубчетата сирене, „обърнати“ на тиган до златисто, отново в зехтин extra virgin. За приготвянето на тиган използвам по-обикновено малиново масло extra virgin без изявен характер. Характерът ни е нужен за финала на готовото ястие и за цялостния празник на сетивата. Напомням, че зехтинът extra virgin е идеален за топлинна обработка, т.к. самата олеинова мастна киселина е стабилна по своята химична природа (бидейки мононенаситена), също така точката на задимяване е висока 190-210°С и без притеснение за здравето можем да ползваме всички топлинни техники за приготвяне на храна. Те всички са под тези температури.

Обожавам леща, тя е типично бобово растение ~ източник на растителен протеин ~ в много култури от изток на запад. За това ястие вдъхновението отново дойде от аюрведичната кухня. В къщи имах червен тайлансдки пълнозърнест ориз, кафява дребна леща и букет от източни подправки ~ кимион, джинджифил, куркума, корен кориандър, семена от резене, които съединих за овкусяване на ястието. Приготвих го, вместо с пречистено масло (гхи), със зехтин extra virgin, т.к за мен той е по-близък до нашата култура и ДНК, а и защото внася баланс в приема на мазнини. Олеинова мастна киселина (Омега 9), мононенаситена по природа и добра за тялото ни е преобладаваща в зехтина (средно около 75%). Останалите мазнини са наситени и полиненаситени.

Ето и рецептата ~ Леща с червен ориз и ароматни подправки ~ за 4 порции

~ 2 чаени чаши червен пълнозърнест ориз, предварително накиснат за 1 час във вода

~ 2 чаени чаши дребна кафява леща, предварително накисната за 1 час във вода

~ корен пресен джинджифил, нарязан на дребни кубчета ~ 1 супена лъжица

~ 1 чаена лъжичка кимион, 2 чаени лъжички сух кориандър, 1 чаена лъжичка семена от резене, 2 чаени лъжички куркума. Семената на резенето и кимиона смиламе на прах и смесваме с готовата куркума и кориандър (за смилането използвам електрическа мелачка за кафе от едно време)

~ 2-3 лъжици обикновен зехтин extra virgin за задушаване на подправките и готвенето; 4 лъжици (х1 за порция) за финал като тук е хармонично съчетаването с мек и деликатен зехтин, сорт Arbequina от Испания или Ogliarola от Пулия, или някой гръцки вариант

~ сол на вкус, шепа пресен копър за финал на ястието (с мента също се получава приятно)

Задушаваме джинджифила в зехтина за 3-4 мин., добавяме сухите подправки за 1-2 мин., за да освободят ароматите си. Изцедените леща и ориз изсипваме в тенджерата и заливаме със 7 чаши гореща вода. След като заври, намаляваме огъня, покриваме с капак и оставаме да къкри 30 мин. След като е минало времето проверяваме дали са готови варивата. Ако имат нужда от още течност (да се получи гъста яхния) и време за готвене, продължаваме процеса. На финала осоляваме и добавяме 2/3 от копъра, като нежно разбъркваме.

Сервираме с поръсен копър (остатъка) и лъжица деликатен зехтин extra virgin. Добре се съчетава с пълнозърнест хляб лаваш.

Ястието е леко и питателно и ни дава както въглехидрати и фибри, така и е източник на растителен протеин и желязо. С добавенато маслиново масло extra virgin ни осигурява и порция полезна Omega 9 и фенолни антиоксиданти с противовъзпалителна и защитна функция. Отбелязвам, че на база множество изследвания на Средиземноморската диета и намалените рискове от редица заболявания, препоръката е да приемаме мин. 2 лъжици зехтин дневно. А в страните от Средиземноморието приемът е 5-7 лъжици дневно. Това е и моята доза вече доста години ~ за здраве и великолепен вкус на храната.

Желая ви пълна наслада за сетивата!

~ we are what we live ~ we are what we eat ~ food for change ~